В приказна величественост
аз поддържах хипнотичен мир.
Непорочността се съживи отново.

Бягството на разсъдъка
остави една стена от сълзи назад във времето.
Едно безплътно видение все още витае...
Самотата ме остави заслепен.

Под откритото небе,
съскащите ридания на младостта, която умира,
ме изпълват с печал.

Ера, обляна от лунна светлина,
здрачна целувка на забвение,
желания в ридание,
едно разрушено видение на радостта.

Една бъдеща утопия...

Измъчващо ехо от падението на Райската градина.
Аз копнеех за нейната красота,
И все пак тя превърна мечтата в една
... мълчалива енигма.