"Paralio"

Kai moiazei i mera san na 'xei enothei me ti nixta
Kai moiazei o thanatos san na 'nai i zoi gia mena
kai tis kardias mou oi xtipoi fainontai stin othoni
san mia eftheia grammi sinexomeni
Kai moiazei o xronos , pou dixos na theleis stamatises
dhipla me 'xei allaksei

kai niotho to fovo sto stithos mou mesa
pikro san apomeinari apo kafe se flitzani
Kai vlepo to fos tou mialou sto domatio
oso paei kathe mera, ligo ligo na svinei

Kai mes' ston kathrefti to prosopo mou allazei
Kai ginetai ena prosopo allo, pou den to gnorizo
Kai me tromazei

Paralio

Niotho ton kosmo kato ap' ta podia mou na xanetai
san na pigaino proti mera sto sxoleio, Avgoustos
Kai stin kardia mou to thermometro na dheixnei meion dio
Paralio
ta frena trizoune, i eikona ourliazei
dhipla mou perna ksista to leoforeio

Kai vlepo ti zoi mou san ena toixo gigantio
na ipsonetai sto terma tou oromou
Kai oi fones ton paidion stin avli tou sxoleiou
san penthimo sta aftia mou ixoun emvatirio
Ki i dhromos pou kapote me evgaze
stou spitiou sou ap' ekso tin porta, tora pia, den iparxei

Paralio

Niotho ton kosmo kato ap' ta podia mou na xanetai
san na pigaino proti mera sto sxoleio, Avgoustos
Kai stin kardia mou to thermometro na dheixnei meion dio
Paralio
ta frena trizoune, i eikona ourliazei
dhipla mou perna ksista to leoforeio

"Парализирам се"

Денят изглежда се е свързал с нощта
А смъртта ми изглежда като живот
И моята сърдечна честота е показана на екрана
Като права линия.
И времето, което не искахме да спираме
Пробегна два пъти около лицето ми.
И ме промени.

Чувствам дълбокият страх в гърдите ми.
Горчив, като кафена утайка по чашата.
Виждам светлината на съзнанието ми в стаята
как гасне всеки ден.
И лицето ми в огледалото се променя.
Става друго лице, лице, което не познавам.
И това ме плаши.

Парализирам се.
Чувствам как светът под краката ми изчезва.
Чувствам се като в първият учебен ден, Август.
И термометърът в сърцето ми показва "минус две".
Парализирам се!

Спирачките свистят, картината се избистря.
Автобусът спира до мен.
И аз, мислеща, че ще трябва да живея без теб
се парализирам.

И аз гледам животът ми като гигантска стена.
Която се повдига къв края на пътя.
И детският глас от училищният двор
звучи в ушите ми като химн.
И пътят, който ме докара.
Вече не съществува зад вратата ти.

Парализирам се.
Чувствам как светът под краката ми изчезва.
Чувствам се като в първият учебен ден, Август.
И термометърът в сърцето ми показва "минус две"
Парализирам се!

Спирачките свистят, картината се избистря.
Автобусът спира до мен.
И аз, мислеща, че ще трябва да живея без теб
се парализирам.