Kai moiazei i mera san na 'xei enothei me ti nixta Kai moiazei o thanatos san na 'nai i zoi gia mena kai tis kardias mou oi xtipoi fainontai stin othoni san mia eftheia grammi sinexomeni Kai moiazei o xronos , pou dixos na theleis stamatises dhipla me 'xei allaksei
kai niotho to fovo sto stithos mou mesa pikro san apomeinari apo kafe se flitzani Kai vlepo to fos tou mialou sto domatio oso paei kathe mera, ligo ligo na svinei
Kai mes' ston kathrefti to prosopo mou allazei Kai ginetai ena prosopo allo, pou den to gnorizo Kai me tromazei
Paralio
Niotho ton kosmo kato ap' ta podia mou na xanetai san na pigaino proti mera sto sxoleio, Avgoustos Kai stin kardia mou to thermometro na dheixnei meion dio Paralio ta frena trizoune, i eikona ourliazei dhipla mou perna ksista to leoforeio
Kai vlepo ti zoi mou san ena toixo gigantio na ipsonetai sto terma tou oromou Kai oi fones ton paidion stin avli tou sxoleiou san penthimo sta aftia mou ixoun emvatirio Ki i dhromos pou kapote me evgaze stou spitiou sou ap' ekso tin porta, tora pia, den iparxei
Paralio
Niotho ton kosmo kato ap' ta podia mou na xanetai san na pigaino proti mera sto sxoleio, Avgoustos Kai stin kardia mou to thermometro na dheixnei meion dio Paralio ta frena trizoune, i eikona ourliazei dhipla mou perna ksista to leoforeio
"Парализирам се"
Денят изглежда се е свързал с нощта А смъртта ми изглежда като живот И моята сърдечна честота е показана на екрана Като права линия. И времето, което не искахме да спираме Пробегна два пъти около лицето ми. И ме промени.
Чувствам дълбокият страх в гърдите ми. Горчив, като кафена утайка по чашата. Виждам светлината на съзнанието ми в стаята как гасне всеки ден. И лицето ми в огледалото се променя. Става друго лице, лице, което не познавам. И това ме плаши.
Парализирам се. Чувствам как светът под краката ми изчезва. Чувствам се като в първият учебен ден, Август. И термометърът в сърцето ми показва "минус две". Парализирам се!
Спирачките свистят, картината се избистря. Автобусът спира до мен. И аз, мислеща, че ще трябва да живея без теб се парализирам.
И аз гледам животът ми като гигантска стена. Която се повдига къв края на пътя. И детският глас от училищният двор звучи в ушите ми като химн. И пътят, който ме докара. Вече не съществува зад вратата ти.
Парализирам се. Чувствам как светът под краката ми изчезва. Чувствам се като в първият учебен ден, Август. И термометърът в сърцето ми показва "минус две" Парализирам се!
Спирачките свистят, картината се избистря. Автобусът спира до мен. И аз, мислеща, че ще трябва да живея без теб се парализирам.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.