Ария - Возьми Мое Сердце

Слепая ночь легла у ног

И не пускает за порог.

Брожу по дому как во сне,

Но мне покоя нет нигде.

Тупая боль пробьёт висок

И пальцы лягут на курок.

А в зеркалах качнётся призрак,

Призрак любви.

Возьми моё сердце!

Возьми мою душу!

Я так одинок в этот час,

Что хочу умереть.

Мне некуда деться,

Свой мир я разрушил.

По мне плачет только свеча

На холодной заре.

Ты умерла в дождливый день

И тени плыли по воде.

Я смерть увидел в первый раз,

Её величие и грязь.

В твоих глазах застыла боль,

Я разделю её с тобой.

А в зеркалах качнётся призрак,

Призрак любви.

Возьми моё сердце!

Возьми мою душу!

Я так одинок в этот час,

Что хочу умереть.

Мне некуда деться,

Свой мир я разрушил.

По мне плачет только свеча

На холодной заре.

Я слышу утренний колокол,

Он славит праздник

И сыпет медью и золотом.

Ты теперь в царстве вечного сна.

Я слышу утренний колокол,

Он бесов дразнит

И звоном небо расколото.

На земле я любил лишь тебя...

Я слышу утренний колокол,

Он славит праздник

И сыпет медью и золотом.

Ты теперь в царстве вечного сна.

Я слышу утренний колокол,

Он бесов дразнит

И звоном небо расколото.

На земле я люблю лишь тебя!

Возьми моё сердце...

 Ария - Вземи сърцето ми

Сляпа нощ падна в краката ми

и не ме пуска през прага.

Аз се скитат из къщата като в сън,

но за мен покой няма никъде.

Тъпата болка пронизва

и пръстите лежат върху спусъка.

А в огледалото се люлее призрак.

Призрака на любовта.

Вземи сърцето ми!

Вземи душата ми!

Толкова съм самотен в този час,

че искам да умра.

Няма къде да отида,

аз унищожих своя свят.

За мен плаче само свещта

в студената зора.

Ти умря в дъждовен ден

и сенки плаваха във водата.

Видях смъртта за първи път,

нейното величие и мръсотия.

В очите ти застина болка,

аз ще я разделя с теб.

А в огледалото се люлее призрак.

Призрака на любовта.

Вземи сърцето ми!

Вземи душата ми!

Толкова съм самотен в този час,

че искам да умра.

Няма къде да отида,

аз унищожих своя свят.

За мен плаче само свещта

в студената зора.

Чух сутрешната камбана,

възвестява празник

И сипе мед и злато.

Вече си в царството на вечния сън.

Чух сутрешната камбана,

бесовете дразни

и звъна небето разделя.

На земята, обичах само теб...

Чух сутрешната камбана,

възвестява празник

И сипе мед и злато.

Вече си в царството на вечния сън.

Чух сутрешната камбана,

Бесовете дразни

И звъна небето разделя.

На земята, обичах само теб!

Вземи сърцето ми...