1 мин за четене
Превод: Мария Шандуркова
В зимна вечер зад дворове
разлудувана тълпа,
ний през преспи и стобори
към дома се мъкнем пак.
Щом омръзнат ни шейните,
в къта сядаме на крак,
баба шепне в тъмнините
случки за Иван - глупак.
Нощ е вече. Ний стоиме
притаили дъх и слух.
Мама вика ни да спиме, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse