Превод: Мария Шандуркова
БЕДА
Носих своята Беда
по леда на пролетта.
Лед се спука, а душа - се откъсваше,
тръгна с камък под вода,
а пък тежката Беда
залови се за леда, не се пускаше.
И от този ден Беда
търси ме накрай света.
С нея клюките вървят, за да сплетничат.
А защо аз не умрях
знае голата върба,
знае пъдпъдък това с пъдпъдъчета.
Някой сигурно разкрил
е на моя Господин, -
тъй предали са ме те разгласили ме.
Не на себе си от страст,
тръгнал бързо в този час,
а Беда с Мълва без глас прислонили се.
Той ме стигна и ме взе
във прегръдка на ръце,
а до него и Беда се ухилила...
Не остана той при мен -
имаше единствен ден,
на Бедата пак съм в плен и завинаги.
Превод: февруари 2016 г.
БЕДА
Я несла свою Беду
По весеннему по льду.
Надломился лед - душа оборвалася,
Камнем под воду пошла,
А Беда, хоть тяжела, -
А за острые края задержалася.
И Беда с того вот дня
Ищет по свету меня.
Слухи ходят вместе с ней с Кривотолками.
А что я не умерла,
Знала голая ветла
И еще перепела с перепёлками.
Кто ж из них сказал ему,
Господину моему, -
Только выдали меня, проболталися.
И от страсти сам не свой,
Он отправился за мной,
Но за ним - Беда с Молвой увязалися.
Он настиг меня, догнал,
Обнял, на руки поднял,
Рядом с ним в седле Беда ухмылялася...
Но остаться он не мог -
Был всего один денёк,
А Беда на вечный срок задержалася.
© Мария Шандуркова Todos los derechos reservados