Беда - Владимир Висоцки

Превод: Мария Шандуркова
БЕДА

Носих своята Беда  
по леда на пролетта.
Лед се спука, а душа - се откъсваше,     
тръгна с камък под вода,
а пък тежката Беда   
залови се за леда, не се пускаше.

И от този ден Беда
търси ме накрай света.
С нея клюките вървят, за да сплетничат.
А защо аз не умрях
знае голата върба,
знае пъдпъдък това с пъдпъдъчета.

Някой сигурно разкрил
е на моя Господин, -
тъй предали са ме те разгласили ме.    
Не на себе си от страст,
тръгнал бързо в този час,
а Беда с Мълва без глас прислонили се.

Той ме стигна и ме взе
във прегръдка на ръце,
а до него и Беда се ухилила...
Не остана той при мен -
имаше единствен ден,
на Бедата пак съм в плен и завинаги.

Превод: февруари 2016 г.

БЕДА

Я несла свою Беду
По весеннему по льду.
Надломился лед - душа оборвалася, 
Камнем под воду пошла, 
А Беда, хоть тяжела, - 
А за острые края задержалася.

И Беда с того вот дня 
Ищет по свету меня. 
Слухи ходят вместе с ней с Кривотолками. 
А что я не умерла, 
Знала голая ветла 
И еще перепела с перепёлками. 

Кто ж из них сказал ему, 
Господину моему, - 
Только выдали меня, проболталися. 
И от страсти сам не свой, 
Он отправился за мной, 
Но за ним - Беда с Молвой увязалися. 

Он настиг меня, догнал, 
Обнял, на руки поднял, 
Рядом с ним в седле Беда ухмылялася... 
Но остаться он не мог -
Был всего один денёк, 
А Беда на вечный срок задержалася.