A Place Where You Belong 

You're dead! [x2]

Your body's cold

Hope is lost I can't let go

Can I die with you so we can never grow old?

Cut the ties 

With this note you left behind

As I read the words I hear you telling me why

Too late, too late

I never said goodbye

Too late, too late

Can't even ask you why

And now I'm wasting away in my own misery

I hope you've finally gone to a place where you belong

My sadness shows

As your name is carved in stone

Can't erase the words, so the reality grows

I wish I died 

On that night right by your side 

So just kill me now, let the good times roll

Too late, too late

I never said goodbye

Too late, too late

Can't even ask you why

And now I'm wasting away in my own misery

I hope you've finally gone to a place where you belong

Will you wait for me? 

Will I see you on the other side?

You won't have to wait too long

Ye-yeh-eh-yeah!

Will you come to me? 

Will you take me to the other side?

'Cause here I don't belong!

Too late, too late

I never said goodbye

Too late, too late

Can't even ask you why

And now I'm wasting away in my own misery

I hope you've finally gone to a place where you belong

I never said goodbye

Can't even ask you why

I've wasting away in my own misery

I hope you've finally gone to a place where you belong

На място, по-добро за тебе

Мъртва си! [x2]

Студено е твоето тяло...

Надеждата – изгубена...

Не мога да те пусна.

Може ли с тебе да умра,

така че нивга да не остареем...?

Прекъсна помежду ни връзката

с бележката, която след себе си остави.

Прочитам думите и слушам те

как казваш ми защо...

Твърде късно е, твърде късно!

Така и не ти казах “Сбогом”...

Твърде късно е, твърде късно!

Дори не мога да те питам “Защо?”...

Сега от мъка съм погубен!

Надявам се, че най-после си отишла

на място, по-добро за тебе...

Скръбта ми вижда всеки...

А твоето име в камъка е издълбано...

Не мога да изтрия думите,

и реалността поглъща ме...

Ще ми се да бях умрял 

в онази нощ, с тебе заедно!

Затова просто ме убий сега,

и нека настанат по-добри времена ...

Твърде късно е, твърде късно!

Така и не ти казах “Сбогом”...

Твърде късно е, твърде късно!

Дори не мога да те питам “Защо?”...

Сега от мъка съм погубен!

Надявам се, че най-после си отишла

на място, по-добро за тебе...

Ще ме чакаш ли?

Ще се видим ли от другата страна?

Няма да се наложи

да чакаш твърде дълго... Да!

Ще дойдеш ли за мене?

Ще ме отведеш ли от другата страна?

Защото тук аз вече не принадлежа!

Твърде късно е, твърде късно!

Така и не ти казах “Сбогом”...

Твърде късно е, твърде късно!

Дори не мога да те питам “Защо?”...

Сега от мъка съм погубен!

Надявам се, че най-после си отишла

на място, по-добро за тебе...

Така и не ти казах “Сбогом”...

Дори не мога да те питам “Защо?”...

От своята мъка съм погубен!

Надявам се, че ти

най-после си отишла

на място, по-добро за тебе...