A Place Where You Belong
You're dead! [x2]
Your body's cold
Hope is lost I can't let go
Can I die with you so we can never grow old?
Cut the ties
With this note you left behind
As I read the words I hear you telling me why
Too late, too late
I never said goodbye
Too late, too late
Can't even ask you why
And now I'm wasting away in my own misery
I hope you've finally gone to a place where you belong
My sadness shows
As your name is carved in stone
Can't erase the words, so the reality grows
I wish I died
On that night right by your side
So just kill me now, let the good times roll
Too late, too late
I never said goodbye
Too late, too late
Can't even ask you why
And now I'm wasting away in my own misery
I hope you've finally gone to a place where you belong
Will you wait for me?
Will I see you on the other side?
You won't have to wait too long
Ye-yeh-eh-yeah!
Will you come to me?
Will you take me to the other side?
'Cause here I don't belong!
Too late, too late
I never said goodbye
Too late, too late
Can't even ask you why
And now I'm wasting away in my own misery
I hope you've finally gone to a place where you belong
I never said goodbye
Can't even ask you why
I've wasting away in my own misery
I hope you've finally gone to a place where you belong
На място, по-добро за тебе
Мъртва си! [x2]
Студено е твоето тяло...
Надеждата – изгубена...
Не мога да те пусна.
Може ли с тебе да умра,
така че нивга да не остареем...?
Прекъсна помежду ни връзката
с бележката, която след себе си остави.
Прочитам думите и слушам те
как казваш ми защо...
Твърде късно е, твърде късно!
Така и не ти казах “Сбогом”...
Твърде късно е, твърде късно!
Дори не мога да те питам “Защо?”...
Сега от мъка съм погубен!
Надявам се, че най-после си отишла
на място, по-добро за тебе...
Скръбта ми вижда всеки...
А твоето име в камъка е издълбано...
Не мога да изтрия думите,
и реалността поглъща ме...
Ще ми се да бях умрял
в онази нощ, с тебе заедно!
Затова просто ме убий сега,
и нека настанат по-добри времена ...
Твърде късно е, твърде късно!
Така и не ти казах “Сбогом”...
Твърде късно е, твърде късно!
Дори не мога да те питам “Защо?”...
Сега от мъка съм погубен!
Надявам се, че най-после си отишла
на място, по-добро за тебе...
Ще ме чакаш ли?
Ще се видим ли от другата страна?
Няма да се наложи
да чакаш твърде дълго... Да!
Ще дойдеш ли за мене?
Ще ме отведеш ли от другата страна?
Защото тук аз вече не принадлежа!
Твърде късно е, твърде късно!
Така и не ти казах “Сбогом”...
Твърде късно е, твърде късно!
Дори не мога да те питам “Защо?”...
Сега от мъка съм погубен!
Надявам се, че най-после си отишла
на място, по-добро за тебе...
Така и не ти казах “Сбогом”...
Дори не мога да те питам “Защо?”...
От своята мъка съм погубен!
Надявам се, че ти
най-после си отишла
на място, по-добро за тебе...
© Аура Всички права запазени