Дамян Дамянов
ОТИВАМ СИ

Отивам си. Но моля те, не страдай!
Не се измъчвай и не се кори!
Не си виновна ти да стигна ада
и огънят му жив да ме гори.

Не си виновна ти, не си виновна!
Виновен е светът със хорски бяс,
със тази пяна мръсна и отровна,
изсипана зловещо между нас.

Виновно е навярно битието,
което изкопа между ни ров,
което в злоби, в сметки ни помете
и не остави място за любов.

Отивам си. Но ти не ме изпращай!
Бих всичко друго преживял, освен
разплаканите ти очи - две цеви страшни
със два куршума - две сълзи след мен.


Дамян Дамянов
Я УХОЖУ

Я ухожу. Прошу тебя, не стрАдай,
Не измучай себя и не корись!
Не грех в тебе, что я  достиг до ада
и жар его меня испепелил.

Ты невиновна, не в тебе причина!
Виновен мир – он бешенством полной
с враждой и завистью, с отравной слюной
излитые посреди нас назло.

Наверно житье за все виновное
которое промежду нас вырыло ров,
и смыли чувства клевета и злоба
и отошла от нас любовь

Я ухожу. Меня не провожай ты!
Я б мог все пережить ... опричь
глаза заплаканны – ствола два страшные
и слёзы две – горячие пули в них.


Damian Damianov
I’M LEAVING

I’m leaving. Please, don’t suffer!
Don’t blame, don’t torture yourself!
It’s not your sin, I reached to the inferno,
Its fire now incinerate me all.

It’s not your fault, I know you’re not a reason!
The world is guilty, with people's fury full,
with hate, with envy, and with poisoned spittle,
Spilled out around us like a pool.

The blame, I know, is probably in Being,
who dug a pit between us two
whose malice swept off our feelings
and left no place for any love.

I'm leaving. Please, don’t follow me!
I could bear everything ... except
Your crying eyes – two scary barrels,
And bullets two – two tears hot in them.