LeChevalier (Тошко)
184 1919
10 ago 2011, 19:42

Джон Ленън -- I sat belonely... (дуел с rozita_p) 

  Тraducciones » Poesía, De inglés
2755 0 23
7 мин за четене

Ръкавицата в този дуел (а не дует!) беше хвърлена от дамата -- какво да се прави, времената са такива. Излишно е да казвате кой превод по ви е харесал, на нас ни е ясно, че безкрайно големи величини не могат да се сравняват.


Историята ни задължава да ви запознаем и с превода на Георги Рупчев, публикуван през 1984. Приятно седене под дървото!

 

I sat belonely...
John Lennon		 Седях саминчък...
rozita_p
 Самотствах под...
LeChevalier
I sat belonely down a tree,
humbled fat and small.
A little lady sing to me
I couldn't see at all.

I'm looking up and at the sky,
to find such wondrous voice.
Puzzly puzzle, wonder why,
I hear but have no choice.

'Speak up, come forth, you ravel me',
I potty menthol shout.
'I know you hiddy by this tree'.
But still she won't come out.

Such softly singing lulled me sleep,
an hour or two or so
I wakeny slow and took a peep
and still no lady show.

Then suddy on a little twig
I thought I see a sight,
A tiny little tiny pig,
that sing with all it's might.

'I thought you were a lady'.
I giggle, - well I may,
To my suprise the lady,
got up - and flew away. 		Седях саминчък под дърво
тъй тлъст, смирен и дребен.
Чу песен моето ухо
певица -- не съгледах.

Погледнах тук и там сломен
отде гласът приижда,
озагадъчих се съвсем,
че чувам без да виждам.

-- Излез, кажи коя си ти ?
да я подмамя пробвах.
-- Във клоните ли се покри?
Но хич се тя не трогна.

Най-неусетно ме приспа
гласецът благ и нежен.
Кокорнах се след час ли два --
за дама закопнежен,

но „ядец”. Вече разсънен
видях аз гледка дръзка --
прасенце в клонките над мен
тъй пее, че се пръска.

-- За дама взех те, Праси!
То каза: „Що пък не?”
И в миг с крилца отпраши
прасето му с прасе.		 Самотствах под дърво на сянка,
    мъник с издут корем.
Запя ми малка сладуранка,
    невидима съвсем.

Зашарих из небето лудо
    за глас от чист кристал.
Защо, зачудих си се чудом,
    да чувам мога сал?

-- Коя си? Милост най-накрая! --
    извиках с ментов глас, --
Стоиш си зад дървото, зная!
    Но тя остана пас.

Приспа ме туй гласче по-нежно
    от песен на чекрък.
Надзърнах след съня прилежно,
    но сладуранка – цък.

Тогава на зеленка вейка
    видение видях:
прасенценце как с мощ ми пейка
    и ех, че се засмях:

-- Помислих, че си сладуранка,
    каква излезе тя!
-- Защо пък не? -- И сладуранка
    към облак отлетя.

 

Ето го и преводът на Рупчев:


Седях си под...,

Георги Рупчев

 

Седях си под дървото, самотувах,

тъй дребен, тлъст и примирен.

Не виждах нищичко, обаче чувах

как дама пееше за мен.

 

Поглеждам към небето да открия

отде е тоя дивен глас,

Съвсем съвсемнат, нищо не разбирам,

да чувам само мога аз.

 

-- Проговори, яви се ти, магия! --

отеква тръпният ми вик. --

Край туй дърво си, не на мене тия! --

Но тя не ще да се яви.

 

Тъй сладко пееше, че чак приспа ме

за час или за два, ала

събуден, гледам -- още няма дама,

като че ли не е била.

 

Загледан в клонките, се сецнах --

помислих ей, че виждам -- ей!--

едно мънинквичко прасенце

със сичка сила там да пей.

 

Изсмях се: -- Мислех те за дама!

Дочувам: -- Може и да съм! --

й виждам в миг как тази дама

въздига се и литва към.

    

© Тошко Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно сте се справили всички!
  • Хех, изтървала съм един як августовски купон!
    добри сте, много сте добри!
  • Интересно!
  • Ехааа!!!
    Супер верижна реакция се е получила
  • Виждам, че се забавлявате, според мене това е прекрасно. Предполагам и според колежката по преводаческа шпага, Роси
  • Ха, Майсторе, в последния вариант си го докарал най-близо до оригинала И като смисъл, и като строеж. (макар че в последната строфа другарят Ленън е ошарил мъжките рими с женски )
    Определено ми харесва, но малко жаля за отпадането на "кючук, но шкембелия", което всъщност ме подтикна да се пробвам с по-махленски вариант на превод

  • Много ефектна финална строфа на Владо!
    Ето и варианта само с мъжки рими:

    Ситнеж с шкембенце под дърво –
    стоях на сянка аз, 
    незнайно кой или какво
    запя ми с женски глас.

    С почуда погледа си взрях
    към сини небеса,
    да я открия не успях,
    но чувах ѝ гласа.

     – Ела, пред мен се покажи! –
    Зад ствола – викнах – знам,
    се криеш! – ала продължи
    да бъде скрита там.

    Гласът ѝ сладко ме приспа 
    и спал съм час поне. 
    Събудих се, огледах пак –
    не се показва. Не. 

    Повдигнах поглед и над мен
    прасенцето тогаз
    видях – с крилца на клон зелен
    да пее с мощен глас.

    През смях тогава му признах:
    – За дама бях те взел!
    – Не съм ли? – рече с бръз замах
    и литна туй прасе.
  • Браво ви!
  • Скромен принос по темата:

    Под дръвце клонато
    опнал бях шкембе
    и не щеш ли благо
    дама чух да пей.

    „Де си ма, госпожо?”
    щурам се смутен,
    ‘щот’ да чуем можем,
    ма не видим „две”

    ‘Ай излаз, дойди ми -
    викам, „мац, пис-пис”
    „Всички шайби скри ми,
    ма излез на „бис.”

    Трае си. И пейка.
    Аз се усъних.
    Дремнах. Станах. Глей’ как
    дама нема хич.

    И тогаз в клонака
    що да видя – брей!
    Свинкя дребновата
    глас на воля лей.

    „Как тъй те обърках
    с дама?”, викам аз
    „Снощи доста кърка”,
    рече тя и – газ!
  • Прослушах няколко изпълнения:
    http://soundcloud.com/informal-flick-thru/i-sat-belonely
    и:
    http://www.youtube.com/watch?v=gWDdpo_yPaE
    също и:
    http://www.youtube.com/watch?v=285oK2cWm80
    от което се вижда че композитори и изпълнители проявяат интерес. Но си мисля че трябва да се предложи вариант на превода само с мъжки рими. Всъщност, той вече е почти готов.
  • Благодаря на всички коментирали, най-вече на Краси, който се намеси в дуела по един така ефектен начин. Ако познавате композитори, свиркайте, има мат'риал.
  • Честит Рожден Ден, Тоше!
    С пожелание за здраве и нови творчески успехи!
  • Жив и здрав да си, Тоше, един от малкото свестни мъже и поети в този сайт. Честит рожден ден, братко! Нека Пегас ти служи още дълги години. Оценявам високо и творческия ти дует с Розита....
  • Честит Рожден Ден, Льо Ше!

    Пу първа
  • 1-6;2-6;4-6.
    И един голям плюс за кючук, но шкембелия.
  • Благодаря Розита, за наблюдателността! Ами аз го превеждах тук, в прозорчето за коментари и направих доста пропуски и поправки.
    Та съветвам всички преводачи:
    не превеждайте по тоя начин!

    направих ІІ-ри вариант. Защото се запазва римната схема. Току-виж и някой композитор хареса "кючук, но шкембелия" и реши да му пише музика.
  • Ей, ще взема да изпреваря домакина
    Благодаря на харесалите, което ще рече - на всички коментирали
    Краси - признавам, че твоят "коментар" ме подмами да се логна с пълна газ - "кючук, но шкембелия" ми е вече любимо!
    Аз съм за 2-ри вариант на финала
    Само поправи печатната грешка в 7-ми ред.
  • И аз ще пробвам.

    Кючук, но шкембелия –
    на сянка под дърво,
    дочух: глас нещо вие
    и питах се какво.

    Повдигнах взор през рамо
    обаче не разбрах
    певецът кой е. Само
    да чуя глас успях.

    – Е, хайде, покажи се! –
    отправих ѝ апел.
    – Зад ствола стига кри се!
    ..Не стигнах свойта цел.

    ..Тъй сладичко приспа ме
    гласът, за час поне.
    Събудих се и пак - не,
    не се показва. Не.

    На клончица извита
    видях над мен тогаз
    прасенце гласовито
    да пее с мощен глас.

    – За дама аз те взех -
    изрeкох. – А не съм ли? –
    отвърна туй прасе
    и литна в облак тъмен.

    ІІ вариант на последната строфа:

    Признах му за момент, че
    за дама съм го взел.
    – Не съм ли? – то ми рече
    и хвръкна туй прасе.

  • Всеки със своя чар! С поздравления!
  • хубави
  • Страхотни сте, елате ми на гости! Иво
  • Браво на безкрайно големите величини
  • Браво, Тошко!
Propuestas
: ??:??