10.08.2011 г., 19:42 ч.
Джон Ленън -- I sat belonely... (дуел с rozita_p)
7 мин за четене
Ръкавицата в този дуел (а не дует!) беше хвърлена от дамата -- какво да се прави, времената са такива. Излишно е да казвате кой превод по ви е харесал, на нас ни е ясно, че безкрайно големи величини не могат да се сравняват.
Историята ни задължава да ви запознаем и с превода на Георги Рупчев, публикуван през 1984. Приятно седене под дървото!
| I sat belonely... John Lennon |
Седях саминчък... rozita_p |
Самотствах под... LeChevalier |
| I sat belonely down a tree, humbled fat and small. A little lady sing to me I couldn't see at all. I'm looking up and at the sky, to find such wondrous voice. Puzzly puzzle, wonder why, I hear but have no choice. 'Speak up, come forth, you ravel me', I potty menthol shout. 'I know you hiddy by this tree'. But still she won't come out. Such softly singing lulled me sleep, an hour or two or so I wakeny slow and took a peep and still no lady show. Then suddy on a little twig I thought I see a sight, A tiny little tiny pig, that sing with all it's might. 'I thought you were a lady'. I giggle, - well I may, To my suprise the lady, got up - and flew away. |
Седях саминчък под дърво тъй тлъст, смирен и дребен. Чу песен моето ухо певица -- не съгледах. Погледнах тук и там сломен отде гласът приижда, озагадъчих се съвсем, че чувам без да виждам. -- Излез, кажи коя си ти ? да я подмамя пробвах. -- Във клоните ли се покри? Но хич се тя не трогна. Най-неусетно ме приспа гласецът благ и нежен. Кокорнах се след час ли два -- за дама закопнежен, но „ядец”. Вече разсънен видях аз гледка дръзка -- прасенце в клонките над мен тъй пее, че се пръска. -- За дама взех те, Праси! То каза: „Що пък не?” И в миг с крилца отпраши прасето му с прасе. |
Самотствах под дърво на сянка, мъник с издут корем. Запя ми малка сладуранка, невидима съвсем. Зашарих из небето лудо за глас от чист кристал. Защо, зачудих си се чудом, да чувам мога сал? -- Коя си? Милост най-накрая! -- извиках с ментов глас, -- Стоиш си зад дървото, зная! Но тя остана пас. Приспа ме туй гласче по-нежно от песен на чекрък. Надзърнах след съня прилежно, но сладуранка – цък. Тогава на зеленка вейка видение видях: прасенценце как с мощ ми пейка и ех, че се засмях: -- Помислих, че си сладуранка, каква излезе тя! -- Защо пък не? -- И сладуранка към облак отлетя. |
Ето го и преводът на Рупчев:
|
Седях си под..., Георги Рупчев
Седях си под дървото, самотувах, тъй дребен, тлъст и примирен. Не виждах нищичко, обаче чувах как дама пееше за мен.
Поглеждам към небето да открия отде е тоя дивен глас, Съвсем съвсемнат, нищо не разбирам, да чувам само мога аз.
-- Проговори, яви се ти, магия! -- отеква тръпният ми вик. -- Край туй дърво си, не на мене тия! -- Но тя не ще да се яви.
Тъй сладко пееше, че чак приспа ме за час или за два, ала събуден, гледам -- още няма дама, като че ли не е била.
Загледан в клонките, се сецнах -- помислих ей, че виждам -- ей!-- едно мънинквичко прасенце със сичка сила там да пей.
Изсмях се: -- Мислех те за дама! Дочувам: -- Може и да съм! -- й виждам в миг как тази дама въздига се и литва към. |
© Тошко Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Страхотно сте се справили всички!
-
Хех, изтървала съм един як августовски купон!
добри сте, много сте добри! -
Интересно!
-
Ехааа!!!
Супер верижна реакция се е получила -
Виждам, че се забавлявате, според мене това е прекрасно. Предполагам и според колежката по преводаческа шпага, Роси
-
Ха, Майсторе, в последния вариант си го докарал най-близо до оригинала И като смисъл, и като строеж. (макар че в последната строфа другарят Ленън е ошарил мъжките рими с женски )
Определено ми харесва, но малко жаля за отпадането на "кючук, но шкембелия", което всъщност ме подтикна да се пробвам с по-махленски вариант на превод
-
Много ефектна финална строфа на Владо!
Ето и варианта само с мъжки рими:
Ситнеж с шкембенце под дърво –
стоях на сянка аз,
незнайно кой или какво
запя ми с женски глас.
С почуда погледа си взрях
към сини небеса,
да я открия не успях,
но чувах ѝ гласа.
– Ела, пред мен се покажи! –
Зад ствола – викнах – знам,
се криеш! – ала продължи
да бъде скрита там.
Гласът ѝ сладко ме приспа
и спал съм час поне.
Събудих се, огледах пак –
не се показва. Не.
Повдигнах поглед и над мен
прасенцето тогаз
видях – с крилца на клон зелен
да пее с мощен глас.
През смях тогава му признах:
– За дама бях те взел!
– Не съм ли? – рече с бръз замах
и литна туй прасе. -
Браво ви!
-
Скромен принос по темата:
Под дръвце клонато
опнал бях шкембе
и не щеш ли благо
дама чух да пей.
„Де си ма, госпожо?”
щурам се смутен,
‘щот’ да чуем можем,
ма не видим „две”
‘Ай излаз, дойди ми -
викам, „мац, пис-пис”
„Всички шайби скри ми,
ма излез на „бис.”
Трае си. И пейка.
Аз се усъних.
Дремнах. Станах. Глей’ как
дама нема хич.
И тогаз в клонака
що да видя – брей!
Свинкя дребновата
глас на воля лей.
„Как тъй те обърках
с дама?”, викам аз
„Снощи доста кърка”,
рече тя и – газ! -
Прослушах няколко изпълнения:
http://soundcloud.com/informal-flick-thru/i-sat-belonely
и:
http://www.youtube.com/watch?v=gWDdpo_yPaE
също и:
http://www.youtube.com/watch?v=285oK2cWm80
от което се вижда че композитори и изпълнители проявяат интерес. Но си мисля че трябва да се предложи вариант на превода само с мъжки рими. Всъщност, той вече е почти готов. -
Благодаря на всички коментирали, най-вече на Краси, който се намеси в дуела по един така ефектен начин. Ако познавате композитори, свиркайте, има мат'риал.
-
Честит Рожден Ден, Тоше!
С пожелание за здраве и нови творчески успехи! -
Жив и здрав да си, Тоше, един от малкото свестни мъже и поети в този сайт. Честит рожден ден, братко! Нека Пегас ти служи още дълги години. Оценявам високо и творческия ти дует с Розита....
-
Честит Рожден Ден, Льо Ше!
Пу първа -
1-6;2-6;4-6.И един голям плюс за кючук, но шкембелия.
-
Благодаря Розита, за наблюдателността! Ами аз го превеждах тук, в прозорчето за коментари и направих доста пропуски и поправки.
Та съветвам всички преводачи:
не превеждайте по тоя начин!
направих ІІ-ри вариант. Защото се запазва римната схема. Току-виж и някой композитор хареса "кючук, но шкембелия" и реши да му пише музика. -
Ей, ще взема да изпреваря домакина
Благодаря на харесалите, което ще рече - на всички коментирали
Краси - признавам, че твоят "коментар" ме подмами да се логна с пълна газ - "кючук, но шкембелия" ми е вече любимо!
Аз съм за 2-ри вариант на финала
Само поправи печатната грешка в 7-ми ред. -
И аз ще пробвам.
Кючук, но шкембелия –
на сянка под дърво,
дочух: глас нещо вие
и питах се какво.
Повдигнах взор през рамо
обаче не разбрах
певецът кой е. Само
да чуя глас успях.
– Е, хайде, покажи се! –
отправих ѝ апел.
– Зад ствола стига кри се!
..Не стигнах свойта цел.
..Тъй сладичко приспа ме
гласът, за час поне.
Събудих се и пак - не,
не се показва. Не.
На клончица извита
видях над мен тогаз
прасенце гласовито
да пее с мощен глас.
– За дама аз те взех -
изрeкох. – А не съм ли? –
отвърна туй прасе
и литна в облак тъмен.
ІІ вариант на последната строфа:
Признах му за момент, че
за дама съм го взел.
– Не съм ли? – то ми рече
и хвръкна туй прасе.
-
Всеки със своя чар! С поздравления!
-
хубави
-
Страхотни сте, елате ми на гости! Иво
-
Браво на безкрайно големите величини
-
Браво, Тошко!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
