Джон Ленън -- I sat belonely... (дуел с rozita_p)
Ръкавицата в този дуел (а не дует!) беше хвърлена от дамата -- какво да се прави, времената са такива. Излишно е да казвате кой превод по ви е харесал, на нас ни е ясно, че безкрайно големи величини не могат да се сравняват.
Историята ни задължава да ви запознаем и с превода на Георги Рупчев, публикуван през 1984. Приятно седене под дървото!
| I sat belonely... John Lennon |
Седях саминчък... rozita_p |
Самотствах под... LeChevalier |
| I sat belonely down a tree, humbled fat and small. A little lady sing to me I couldn't see at all. I'm looking up and at the sky, to find such wondrous voice. Puzzly puzzle, wonder why, I hear but have no choice. 'Speak up, come forth, you ravel me', I potty menthol shout. 'I know you hiddy by this tree'. But still she won't come out. Such softly singing lulled me sleep, an hour or two or so I wakeny slow and took a peep and still no lady show. Then suddy on a little twig I thought I see a sight, A tiny little tiny pig, that sing with all it's might. 'I thought you were a lady'. I giggle, - well I may, To my suprise the lady, got up - and flew away. |
Седях саминчък под дърво тъй тлъст, смирен и дребен. Чу песен моето ухо певица -- не съгледах. Погледнах тук и там сломен отде гласът приижда, озагадъчих се съвсем, че чувам без да виждам. -- Излез, кажи коя си ти ? да я подмамя пробвах. -- Във клоните ли се покри? Но хич се тя не трогна. Най-неусетно ме приспа гласецът благ и нежен. Кокорнах се след час ли два -- за дама закопнежен, но „ядец”. Вече разсънен видях аз гледка дръзка -- прасенце в клонките над мен тъй пее, че се пръска. -- За дама взех те, Праси! То каза: „Що пък не?” И в миг с крилца отпраши прасето му с прасе. |
Самотствах под дърво на сянка, мъник с издут корем. Запя ми малка сладуранка, невидима съвсем. Зашарих из небето лудо за глас от чист кристал. Защо, зачудих си се чудом, да чувам мога сал? -- Коя си? Милост най-накрая! -- извиках с ментов глас, -- Стоиш си зад дървото, зная! Но тя остана пас. Приспа ме туй гласче по-нежно от песен на чекрък. Надзърнах след съня прилежно, но сладуранка – цък. Тогава на зеленка вейка видение видях: прасенценце как с мощ ми пейка и ех, че се засмях: -- Помислих, че си сладуранка, каква излезе тя! -- Защо пък не? -- И сладуранка към облак отлетя. |
Ето го и преводът на Рупчев:
|
Седях си под..., Георги Рупчев
Седях си под дървото, самотувах, тъй дребен, тлъст и примирен. Не виждах нищичко, обаче чувах как дама пееше за мен.
Поглеждам към небето да открия отде е тоя дивен глас, Съвсем съвсемнат, нищо не разбирам, да чувам само мога аз.
-- Проговори, яви се ти, магия! -- отеква тръпният ми вик. -- Край туй дърво си, не на мене тия! -- Но тя не ще да се яви.
Тъй сладко пееше, че чак приспа ме за час или за два, ала събуден, гледам -- още няма дама, като че ли не е била.
Загледан в клонките, се сецнах -- помислих ей, че виждам -- ей!-- едно мънинквичко прасенце със сичка сила там да пей.
Изсмях се: -- Мислех те за дама! Дочувам: -- Може и да съм! -- й виждам в миг как тази дама въздига се и литва към. |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
