Нямаше време за болка
Нито сили за гняв
Безразличието на омразата се изплъзва
Върви сам по зимните улици
Той спира и си поема дъх с увереност и самообладание
Поглеждам към света и не виждам разбиране
Чакам да намеря някакво усещане за сила
Умолявам те от дъното на сърцето си
Да проявиш разбиране
Имам нужда да живея живота
Както някои хора никога няма да го направят
Затова намери ми доброта
Намери ми красота
Намери ми и истина
Когато изкушението ме постави на колене
И лежа тук изцеден
Покажи ми доброта
Покажи ми красота
Покажи и истината
Начинът, по който звучи сърцето ти, прави всичко различно
От него зависи дали ще издържиш на болката, която всички изпитваме
Начинът, по който бие сърцето ти,
прави всичко различно,
за да се научиш да живееш
Тук пред мен е душата ми
Аз се уча да живея
Няма да се откажа до момента, в който нямам вече какво да дам
Нищо повече
Слушам градът, който нашепва жестокостта си
Започнах да наблюдавам отгоре
90-те носят нови въпроси
Нови решения, които да се открият
Влюбих се, за да се разочаровам
Отново танцуваме в тълпата
Понякога на крачка разстояние
От общия страх, разпрострял се
Не иска да чуе какво казваш
Щом те докоснат, оставаш сам
Лице в лице с горчивата битка
Веднъж посегнах към любовта
А сега се протягам към живота
Още един шанс да поправя живота си
Да освободя усещането в сърцето си
Да се кача на крилете на мечтите
В променящите се хоризонти
Внасят вътрешен мир в съзнанието ми
Когато се издигам от мястото, където съм пропилял живота си,
чувам невинен глас,
чувам доброта, красота и истина
Начинът, по който звучи сърцето ти,
прави всичко различно
От него зависи дали ще издържиш
на болката, която всички изпитваме
Начинът, по който бие сърцето ти,
прави всичко различно,
за да се научиш да живееш
Пред теб е разтворена душата ти
Така че завинаги пазим мечтите в сърцата си,
чрез непоклатимата благодат на природата
аз се уча да живея
There was no time for pain
No energy for anger
The sightlessness of hatred slips away
Walking through winter streets alone
He stops and takes a breath with confidence and self-control
I look at the world and see no understanding
I'm waiting to find some sense of strength
I'm begging you from the bottom of my heart
To show me understanding
I need to live life
Like some people never will
So find me kindness
Find me beauty
Find me truth
When temptation brings me to my knees
And I lay here drained of strength
Show me kindness
Show me beauty
Show me truth
The way your heart sounds
Makes all the difference
It's what decides if you'll endure
The pain that we all feel
The way your heart beats
Makes all the difference
In learning to live
Here before me is my soul
I'm learning to live
I won't give up 'til I've no more to give
No more to give
Listening to the city
Whispering its violence
I set out watching from above
The 90s bring new questions
New solutions to be found
I fell in love to be let down
Once again we dance in the crowd
At times a step away
From a common fear that's all spread out
It won't listen to what you say
Once you're touched you stand alone
To face the bitter fight
Once I reached for love
And now I reach for life
Another chance to lift my life
Free the sensation in my heart
To ride the wings of dreams
Into changing horizons
It brings inner peace within my mind
As I'm lifted from where I've spilt my life
I hear an innocent voice
I hear kindness, beauty and truth
The way your heart sounds
Makes all the difference
It's what decides if you'll endure
The pain that we all feel
The way your heart beats
Makes all the difference
In learning to live
Spread before you is your soul
So forever hold the dreams within our hearts
Through nature's inflexible grace
I'm learning to live
Текстът е силно метафоричен, както е характерно за по-голяма част от творчеството на групата. Началните стихове са директно заимствани от книгата "Атлас, изправи рамене" на известната авторка Айн Ранд. Първият стих: "Нямаше време за болка, нито сили за гняв, безразличието на омразата се изплъзва" е перифраза от точния цитат от книгата - "Нямаше време за болка, нито енергия за гняв".
Основният мотив е разрастващата се епидемия от СПИН през 80-те и 90-те години на миналия век.
Може да се тълкува и като преодоляване на негативността в ежедневието и като насърчение да се издигаме над него. И все пак призовава да живеем за момента... Ако наистина се задълбочим, може да усетим тъга или радост, докато възприемаме вдъхновяващия подтекст.
© Бисер Попов Todos los derechos reservados