Dream Theater - Воин на бар стол
Dream Theater - Barstool Warrior
Воин на бар стол
В тъмен и самотен ъгъл
на занемарена от времето кръчма на брега на пристанището
седи местният воин на барстол
говорещ на своя джин
Проследявайки минали решения
Прави движение като за изстрел
Обречен ли е да бъде човек, когото светът е забравил?
Просто пленник на чудовището на своя гръб
Дали не бе лош късмет, или пък съдба
Все едно заклещен съм тук до края на дните си
Служи ми добре
Какво се е обърка?
И къде е мястото ми?
В блясъка на мигащите светлини
Накрай пътя
Стискаща синините по кожата си
Тя се опитва да сигнализира за опасност
с мъка в очите
Ще види ли той света на болката, в която се намира тя?
Или вече е твърде късно?
Лош късмет ли беше?
Или пък съдба?
Или минало, от което тя не може да избяга?
Това не е правилно
Нещо не е наред
Само че къде е моето място?
Дадени обещания
Напразен плач
Всичко е празно
Никога не поемам вината
И не се отказвам от срама
Река от сълзи
Докато месеците се превръщат в лета
Всичко е пропиляно
за някой, който не желае да се промени
Сега остава само сянка
Никой не може да те спаси
И няма кого да спасиш
Така е писано
Ще се превърнеш във всичко, което мислиш,
всичко, което чувстваш, всичко, което мечтаеш
Сега отрязвам котвата
И няма да се обръщам назад
Започвам нов живот днес
Сега виждам къде ми е мястото
In a dark and lonely corner, all the time in Dark-side inn
Sits a local barstool warrior, talking to his gin
Treating past decisions, he motions for a shot
Is he doomed to be a man this world forgot?
Just a prisoner of the monster on his back
Call it bad luck, call it fate
Call it stuck here the rest of my days
Serves me right, what went wrong
And where do I belong?
In the glow of flashing lights, on the shoulder of the road
Clutching at the bruised and tired skin
She tries to signal danger with anguish in her eyes
Will he see the world of pain she's in?
Or is it too late?
Was it bad luck, was it fate
Or a past that she couldn't escape?
It's not right, something's wrong
Just where do I belong?
Promises made, crying in vain
All empty, never accepting the blame
And not letting go of the shame
A river of tears, as months turned to years
All wasted on someone not willing to change
Now only a shadow remains
No one can save you
And there's no one to see
It has been written
You will become all you think, all you feel, all you dream
Now I'm cutting the anchor away
And I won't look back
I'm starting a new life today
Now I see where I belong
Относно текста
Текстът е написан от китариста на Dream Theater Джон Петручи, а "Barstool Warrior" разказва за двама несвързани герои, които се намират в неблагоприятна ситуация: мъж, живеещ в малко морско селце, който е заклещен на това място, и жена, която е попаднала във връзка с насилие. След това песента изследва как хората затъват в подобни ситуации.
В интервю за списание Rolling Stone Джон Петручи обсъжда песента така:
"Това е единствената песен в албума (Distance Over Time, 2019 - бел. авт.), в която се разказва за измислено място. Става дума за двама несвързани персонажи - първият е градски тип алкохолик, който живее в малко морско селце и цял живот се е оправдавал, че не е успял да излезе оттам. Той е заседнал на това място и се чуди защо. А вторият персонаж е жена, която е във връзка с насилник и също е заседнала, и се чуди защо остава. Така че песента изследва как хората затъват в подобни ситуации.
И накрая нещата се обръщат - знам, че това започва да звучи доста пресилено - но аз възприемам будистка перспектива, според която всичко, което мислиш, чувстваш, в което вярваш, за което мечтаеш, можеш да го превърнеш в своя реалност. Не е нужно да се затруднявате в тези ситуации. Така че накрая има известен положителен обрат, когато двамата герои осъзнават това.
Забавно е да пишеш подобна песен от време на време, защото е почти като поетично предизвикателство - опитваш се да разкажеш история, но нямаш много думи, за да кажеш това, което искаш, защото песента е дълга само няколко минути. Въпреки че при Dream Theater понякога тя е много по-дълга".
© Бисер Попов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Христо, напълно съм съгласен. Metropolis Pt. 2 си е завършен шедьовър отвсякъде. Може би никога няма да успеят да извадят творба, с която да го надградят, че дори и надминат. За жалост не успях да ги гледам преди 2 години, въпреки, че се надявам да присъствам на концерта май месец.
-
Лично за мен (а и предполагам не само за мен, де) "Metropolis Pt. 2:..." е един от най-добрите им албуми ( "Home" е абсолютен музикантски прогресив-метъл шедьовър!!!) и един от любимите в колекцията ми. Гледах ги и на живо при последното им идване тук, през 2019-а, в НДК. Много готин концерт се получи.
-
Добър превод. Ако трябва да съм честен - след Systematic Chaos спрях да ги слушам, даже тази песен ми е непозната. Музикантските идеи свършиха. Според мен. Да, не са отслабнали като текстописци, да, инструментални виртуози са както винаги. Но самата музика ми стана скучна и еднообразна. Може би съм голям фен на стария Майк и затова съм пристрастен. С напускането му си отидоха и саундът, и самобитността им. Човекът беше гений и вдъхновение за останалите. Новият Майк е машина и нищо друго. Технически безупречен, но просто машина.
-
Благодаря, Катя! Опитах се да я изчистя максимално от неблагозвучия и буквализъм. Колкото до песента - много прочувствена и проникновена, както са и всички останали техни песни. Не се срещат вече толкова смислени текстове.
-
Много интересно. Хубав превод. Ще потърся песента, за да я чуя.
Добре дошъл в сайта! 😊👍
Между другото (извинявам се за спама), навремето, когато Интернет все още беше вид екзотика, сред някои рок-фенове (включително- и моя милост
П.П. Да, и аз си "точа зъбите" за концерта през май, както и за шоуто на Ник Мейсън (барабаниста на Пинк Флойд) веднага след това, през юни. Сбъднатата мечта на всеки прогресив метъл/рок фен