В тъмен и самотен ъгъл
на занемарена от времето кръчма на брега на пристанището
седи местният воин на барстол
говорещ на своя джин
Проследявайки минали решения
Прави движение като за изстрел
Обречен ли е да бъде човек, когото светът е забравил?
Просто пленник на чудовището на своя гръб
Дали не бе лош късмет, или пък съдба
Все едно заклещен съм тук до края на дните си
Служи ми добре
Какво се е обърка? ...