Древна легенда на маите за лошата и почтената жена
Древна легенда на маите за лошата и почтената жена
Ищабай и цветето щанбентун
Тази легенда на древните маи е за две сестри, които били невиждани красавици. Едната от тях била известна като "грешница" и се казвала Ищабай, а другата била "добрата и почтена жена" на име Утсколел. Хората презирали първата, защото се отдавала на любовта и страстта, но тя била същевременно и жена, която помагала на несретниците, обичала и се грижела за болните. Втората била високо ценена от хората заради почтеността си, но имала кораво сърце, не понасяла бедните и била неспособна да обича ближните си. Когато умряла "грешницата" всички болни отишли да я видят. Мъртвото тяло ухаело невероятно хубаво на цветя. Гробът ѝ бил заобиколен от безброй цветя щанбентун, които издавали прекрасен аромат и цветята били преизпълнени с живот. Техният аромат замайвал главите както сладко замайвала любовта и страстта на Ищабай. Когато умряла втората сестра, Утсколел, "добрата жена", тялото ѝ веднага започнало да мирише лошо и всички цветя на гроба повехнали бързо. На гроба ѝ растял от тогава само миришещ на лошо кактус с бодили наречен тцакам. Смъртта ѝ била жестока и тя скоро се върнала от вечността за да си отмъсти. Приемала образа на "грешната" си сестра и предлагала плътска любов на мъжете като ги причаквала до дървото сейба, решейки дългите си, прекрасни коси с кактуса тцакам. Тя и до сега прелъстява мъже и после ги убива.
www.losmasraros.com
La leyenda de la Xtabay y la flor Xtabentun
Se pronuncia “ishtabay”. Una leyenda que reconoce a dos hermanas de gran belleza. Una de ellas, conocida como la “pecadora”, y la otra como “la mujer buena”. La primera de ellas era despreciada porque se entregaba al amor, pero en realidad amaba a los enfermos y amparaba a los desprotegidos. La segunda era apreciada por el pueblo, pero en el interior era rígida e incapaz de amar a sus semejantes.
A la muerte de Xkeban (la pecadora), los enfermos fueron a verla. Su tumba estaba rodeada de flores hermosas llenas de color, y de aquel lugar se desprendían aromas tan agradables como perfumes llenos de vida. Después murió Utz-Colel (la mujer buena). Tan rápido como falleció, su cuerpo comenzó a desprender un olor fétido y las flores de su tumba marchitaron de pronto.
En la tumba de Xkeban brota una flor singular llamada Flor de Xtabentun, en virtud de la flor que embriaga dulcemente, como una vez lo hizo su amor y su pasión. Mientras que en la tumba de Utz-Colel brota la flor tzacam, un cactus con espinas que al tocarla es difícil punzarse.
Tan dura fue la muerte de Utz-Colel, que regresó en la eternidad para vengar la dulzura de su hermana. Para imitar a su hermana en vida, el alma de Utz-Colel ofrece amor mundano a los hombres, los cuales aguarda en las ceibas, peinando su larga cabellera con un trozo de tzacam, erizado de púas. Los atrae, pero al final los mata.
© Люси Петкова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Тодор. Прав си за "лицемерието " към себе си...
-
Красиво и поучително!
Лицемерите, рано или късно плащат за делата си, а тези които ги следват, за заблудата си!
Благодаря за превода Люси!
Най-тежка обаче остава цената на лицемерието, което проявяваме сами към себе си. В епоса на Толтеките има такава легенда, удоволствие ще бъде да я видиме тук, Люси, преведена от теб.
-
Люси, зарадва ме като ми зададе този въпрос! Не знам испански, но явно имаш усет и позна, че испанският и италианският език ме привличат и съм си поставила за цел поне единият да го науча!
-
Така е... често не виждаме същността на хората. Позата и лицемерието явно са древна тема...
Танита, ти май знаеш испански с това умалително име на "ита"? -
Много интересно, всъщност разбрах, че хората могат да изглеждат добри и почтени, но същността им да не е такава и обратното... Трябва да съзираме истинската същност, но е малко трудно! Хубава легенда, аз също много обичам да чета за маите! Благодаря!
-
И аз блогодаря за вниманието, Генка!
-
Мъдра, поучителна легенда за истински стойностните неща.Благодаря за удоволствието да я прочета, Люси!
-
Ха ха чудесно казано и в рима, Хари ...ами поет.
-
Много интересна легенда!Хареса ми!Де и на нас по една Ищабай и на скуката да кажем бай,бай!!!
-
Благодаря на всички за коментарите. Относно искането, Майсторе, те и мъжете все нещо искат, просто искат други неща, не същите което ние
-
На мен ми стана по интересно не това, че прелъстява и убива, а че маите донякъде предпочитат "разюздената" сестра, и не им харесват почтените. Тези примерни лицемерки, които ги има навсякъде
-
Красавица, която прелъстява мъже и после ги убива. Лермонтов описва нещо такова в "Тамара". Сходен образ има и лир. героиня на Хайне в "Ларелай". Лорелай използва даже същия прийом на съблазън – реши косите си, като в това време (също като Тамара ) пее. Ето че има подобна легенда и при маите, отвъд океана.
"Ищ" – "жена".
Чудя се дали "ищец" има същия корен. Поради това че жените постоянно искат нещо.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
