Тoва е превод на началото на Ендимион, поема от Джон Кийтс. Състои се
от 4 книги, като всяка е приблизително 1000 реда. Говоря за:
"A thing of beauty is a joy for ever".
--

Ендимион

Книга I

НЕЩО красиво е щастие вечно:
Хубостта му расте безкрайно; то никога безконечно
Няма да мине в небитие; а ще има навън
Тиха градина за нас и сън
Пълен със сладки мечти и здраве и бриз свеж.
Така всеки ден ние свиваме цъфтеж
В букет да ни свърже със земната твърд,
Въпреки отчаяние от жестоката смърт
На благородната природа, от мрачните дни,
От опасните и твърде тъмни пътища тръгни
Да търсим: Да, въпреки всичко това,
Форма на красота премахва плаща, който скова
Нашите тъмни мисли. Като Слънцето, Луната,
Дървета стари и млади, растежа на сенчеста отплата
За простодушните овце; и такива са и нарцисите
В зеления свят те живеят; и поточета бистри водите
Които за себе си хладен гъсталак имат
В горещия сезон; зелен сред гората климат
Богат на росни и честни бели рози разцвет:
И такова е великолепието на съдбите навред
Което си представяхме за мъртвите могъщи;
Възхитителни истории чули или чели в къщи:
Безкраен фонтан от безсмъртно питие,
Проливно тече върху нас от райското устие.



Следва оригиналът:

Endymion: A fragment

A THING of beauty is a joy for ever:
Its loveliness increases; it will never
Pass into nothingness; but still will keep
A bower quiet for us, and a sleep
Full of sweet dreams, and health, and quiet breathing.
Therefore, on every morrow, are we wreathing
A flowery band to bind us to the earth,
Spite of despondence, of the inhuman dearth
Of noble natures, of the gloomy days,
Of all the unhealthy and o'er-darkened ways
Made for our searching: yes, in spite of all,
Some shape of beauty moves away the pall
From our dark spirits. Such the sun, the moon,
Trees old and young, sprouting a shady boon
For simple sheep; and such are daffodils
With the green world they live in; and clear rills
That for themselves a cooling covert make
'Gainst the hot season; the mid-forest brake,
Rich with a sprinkling of fair musk-rose blooms:
And such too is the grandeur of the dooms
We have imagined for the mighty dead;
All lovely tales that we have heard or read:
An endless fountain of immortal drink,
Pouring unto us from the heaven's brink.

John Keats (1795–1821). The Poetical Works of John Keats. 1884.

---------------


Колебаех се дали въобще да се пробвам с този превод. Кийтс има един
много специален стил на писане, който аз лично смятам за много труден.
Исках превода да го запази и съм се старал в тази посока. Мисля, че
се получи.