"Pain"
Somewhere between the lies and truths, borderlines get shady.
Somewhere between the yeses and nos you can find a maybe.
Somewhere between the highs and lows you can spot the middle.
Somewhere between the questions and clues you can solve the riddle
Somewhere along the road you might need a place to stay.
Somewhere along the line you're gonna have to pass away.
And somewhere in space you still remind me of a reason.
And summertime you still smell like my favorite season.
[Chorus:]
And it feels like pain...
It's just like pain...
Love is like pain...
Some people like pain...
Somewhere between the mountain and sea a river is flowing.
Somewhere between the earth and the sky,the winds of change are blowing.
Somewhere between the two of us a space is growing.
Somewhere between suspicion and trust are the things worth knowing.
Somewhere along the road you might want to hitch a ride
Somewhere along the line you're gonna have to swallow your pride
Somewhere inside you still remind me of a feeling
Somewhere deeper still are wounds that are not healing.
[Chorus] ..
Put your nails in my hand....Pain
Fill my eyes up with sand...Pain
Papercuts on my tongue...Pain
We're right now where we begun...Pain
Somehow I only hurt the ones who really mattered.
Somehow she played her role although her soul was battered.
Someday soon I know my ashes will be scattered.
Someday soon I know my former becomes latter.
[Chorus]..
"Болка"
Някъде между лъжите и истините, границите изтъняват.
Някъде между да - тата и не – тата, може да откриеш може би.
Някъде между възвишенията и низите, може да забележиш средата.
Някъде между въпросите и уликите, може да разрешиш загадката.
Някъде по пътя, може да се нуждаеш от място да отседнеш.
Някъде по линията, ще ти се наложи да преминеш.
И някъде в пространството, ти все още ми напомняш за причина.
И лятно време, ти все още ухаеш на любимият ми сезон.
Припев:
Чувството е като болка...
Точно като болка...
Любовта е като болка...
Някои хора харесват болката...
Някъде между планината и морето тече река.
Някъде между земята и небето, ветровете на промяната веят.
Някъде между нас, разстоянието расте.
Някъде между съмнението и доверието, са нещата струващи си да се знаят.
Някъде по пътя, може да ти се прииска да пътуваш на автостоп.
Някъде по линията, ще трябва да преглътнеш гордостта.
Някъде вътре, ти все още ми напомняш за чувство.
Някъде дълбоко, са все още раните, които не зарастват.
Припев...
Забий нокти в главата ми... Болка.
Напълни очите ми с пясък... Болка.
Рани на езикът ми.. Болка...
Сега сме точно там, откъдето започнахме... Болка.
Някак си наранявах само тези, които са важни за мен.
Някак си тя си изигра ролята, въпреки че душата и беше разбита.
Някой ден скоро аз знам, че прахта ми ще бъде разпръсната.
Някой ден скоро аз знам, че първите ми ще станат последни.
Припев...
© Михаела Димитрова Todos los derechos reservados