Франческо Сарчина - Страници
----------------------------------------------------------
Autori: Francesco Sàrcina
--------------------------------------------------------------
Автори: Франческо Сарчина
------------------------------------------------------------------
A volte sembra troppo difficile
descrivere le proprie emozioni con
parole che si perdono nell’etere,
e non c’è soluzione, tranne che
scrivere ricordi sulle pagine,
pagine che a volte sbiadiscono
e come foglie al vento non si trovano.
Perché sono in giro a cercare te,
che sei come l’autunno di un invadere,
ed ogni forma di vita si inchina a te,
e poi scappa via,
per tornare all’origine
e fare di meglio per te.
--
Oggi sembra proprio impossibile
scrivere per raccontare sogni che
descrivono ciò che in me è più semplice,
e non c’è soluzione, tranne che
vivere questa giornata immobile
con un cielo che sembra cadere giù
su queste mie parole che nascondono
la voglia di pensare ancora a te.
Che sei come l’autunno di un invadere,
ed ogni forma di vita si inchina a te,
e poi scappa via,
per tornare all’origine
e fare di meglio perché…
Perché non c’è niente
che può fermare la…
la mia voglia di vivere,
anche se siamo polvere
tra l’inutile e folle esistenza
che mai guarirà.
--
Anche se siamo pagine
tra l’inutile e folle esistenza
che mai guarirà.
---------------------------------------------------------------------------
Понякога твърде трудно ми се струва
да опиша собствените си емоции с думи,
които в етера се губят,
и няма решение, освен това
да пиша спомени върху страници,
страници, които понякога избледняват
и като листа във вятъра не се намират.
Понеже съм наоколо, за да търся тебе,
която си като есен всичко завзела,
и всяка форма на живот се прекланя пред тебе,
и после изчезва,
за да се върне при първоначалото
и да направи възможно най-доброто за тебе.
--
Днес наистина невъзможно ми се струва
да пиша, за да разказвам мечти, които
описват това, което в мен по-просто е,
и няма решение, освен това
да живея този ден застинал
с небе, което изглежда, ще рухне
върху тези мои думи, които таят
желанието да мисля още за тебе.
Която си като есен всичко завзела,
и всяка форма на живот се прекланя пред тебе,
и после изчезва,
за да се върне при първоначалото
и да направи възможно най-доброто, защото...
Защото няма нищо, което
може да спре...
моето желание за живот,
въпреки че сме прах
сред безполезното и безумно съществуване,
което никога не ще се изцели.
--
Въпреки че сме страници
сред безполезното и безумно съществуване,
което никога не ще се изцели.
-----------------------------------------------------------------------------------
https://www.youtube.com/watch?v=gef-PG16q1o
© Любов Todos los derechos reservados