Франческо Сарчина - Страници

----------------------------------------------------------

Autori: Francesco Sàrcina

--------------------------------------------------------------

Автори: Франческо Сарчина

------------------------------------------------------------------

A volte sembra troppo difficile
descrivere le proprie emozioni con
parole che si perdono nell’etere,
e non c’è soluzione, tranne che
scrivere ricordi sulle pagine,
pagine che a volte sbiadiscono
e come foglie al vento non si trovano.
Perché sono in giro a cercare te,
che sei come l’autunno di un invadere,
ed ogni forma di vita si inchina a te,
e poi scappa via,
per tornare all’origine
e fare di meglio per te.
--

Oggi sembra proprio impossibile
scrivere per raccontare sogni che
descrivono ciò che in me è più semplice,
e non c’è soluzione, tranne che
vivere questa giornata immobile
con un cielo che sembra cadere giù
su queste mie parole che nascondono
la voglia di pensare ancora a te.
Che sei come l’autunno di un invadere,
ed ogni forma di vita si inchina a te,
e poi scappa via,
per tornare all’origine
e fare di meglio perché…
Perché non c’è niente
che può fermare la…
la mia voglia di vivere,
anche se siamo polvere
tra l’inutile e folle esistenza
che mai guarirà.

--

Anche se siamo pagine
tra l’inutile e folle esistenza
che mai guarirà.

---------------------------------------------------------------------------

Понякога твърде трудно ми се струва

да опиша собствените си емоции с думи,

които в етера се губят,

и няма решение, освен това

да пиша спомени върху страници,

страници, които понякога избледняват

и като листа във вятъра не се намират.

Понеже съм наоколо, за да търся тебе,

която си като есен всичко завзела,

и всяка форма на живот се прекланя пред тебе,

и после изчезва,

за да се върне при първоначалото

и да направи възможно най-доброто за тебе.

--

Днес наистина невъзможно ми се струва

да пиша, за да разказвам мечти, които

описват това, което в мен по-просто е,

и няма решение, освен това

да живея този ден застинал

с небе, което изглежда, ще рухне

върху тези мои думи, които таят

желанието да мисля още за тебе.

Която си като есен всичко завзела,

и всяка форма на живот се прекланя пред тебе,

и после изчезва,

за да се върне при първоначалото

и да направи възможно най-доброто, защото...

Защото няма нищо, което

може да спре...

моето желание за живот,

въпреки че сме прах

сред безполезното и безумно съществуване,

което никога не ще се изцели.

--

Въпреки че сме страници

сред безполезното и безумно съществуване,

което никога не ще се изцели.

-----------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=gef-PG16q1o