Момиче малко, момиче малко, защо тъй плачеш?
В душата неспокойна сърцето ти умира.
Дете малко, дете малко, пречиства се твоята душа
От любов и бръсначи кръвта ти бушува.
Бягай
от реката към улицата и в канавката се озови,
за спасителната армия ти изгубена си
У дома е най-добре, когато няма къде другаде да идеш.
Момиче малко, момиче малко, зове животът твой
шарлатаните и светците на твоята страст.
Дете малко, дете малко, пада небето,
отплува сега спасителната лодка на илюзията твоя.
След цялото време, ей така,
твоите зачервени очи ще разкрият измамното ти сърце.
Малко момиче, малко момиче, ти мръсна лъжкиньо!
Ти просто наркоманка си, говореща думи напразни.
Бягай
от реката към улицата и в канавката се озови,
за спасителната армия ти изгубена си.
У дома е най-добре, когато няма къде другаде да идеш.
Кървавите дири до дома те преследват, както гримът сълзите от твоето бягство.
Изприщена ходиш и тичаш със рани
тъй нечистива, сестро на благодатта.
Бягай
от реката към улицата и в канавката се озови,
за спасителната армия ти изгубена си.
У дома е най-добре...
© Десислава Todos los derechos reservados