И шепна: „Позволи да те обичам!..”
Въздушно-нежни спомени валят
Като снежинки от облаци бели...
И викат... и мамят...и тихо летят...
Във сънища детски живели...
Отново седя под старата круша
През ажурните клони потъват очи...
И виждам съня, който ти наруши..
Шептя заклинание: „О, мили, поспри!”
Нали във този сън...щастливи сме и заедно...
Нали във този сън ... с преплетени ръце...
Кръжим на нежността във танца пламенно...
И пием страст от устни, слети от сърце...
Но всичко свърши... и разтвори се в мъгла..
Ний сме далечни... а животът си протича...
Изпращам облаци като обагрени ята
След тях шептя: ”Позволи да те обичам!”
...........................................
...и я шепчу.."Позволь тебя любить!"...
...Воздушны и нежны воспоминания...
Как хлопья снежно-белых облаков....
Они летят... зовут меня и манят...
Картинками из детских снов...
И я опять сижу под старой грушей...
Через ажурность веток глядя в высь...
Я вспоминаю сон...что ты нарушил....
Как заклинание шепчу -"Остановись!"...
Ведь в этом сне...мы счастливы и вместе...
Ведь в этом сне...не расплетая рук...
Мы в танце нежности кружим беспечно...
И пьем мы страсть в слиянии наших губ..
Но все ушло...развеялось туманом...
Мы далеки..и нужно дальше жить...
И провожая стаи облаков багряных
Я в след шепчу.."Позволь тебя любить!"...
Ольга Х. , Пакистан
==========================================
Стихотворението е мой превод на работата, публикувана на аналогичен руски сайт, където публикувам свои неща на руски език. В този вид двете произведения бяха публикувани там и посрещнати много добре.
© Дивна Todos los derechos reservados