От бездънната яма под тежкия мрак,
на нощта всеобхватна и черна,
давам почит на бога безимен, безлик
за душата си непобедена.
В безпощадната хватка на случая бях,
но не плаках на глас, ни потрепнах.
От съдбата жестока своя удар поех,
в кръв глава ми е, непреклонена.
Там, отвъд хоризонта на гняв и сълзи
сянка в ужас мъглив се надига,
но на времето ноктите също дори,
щом ме сграбчат, в мен страх не ще има.
Колко тясна е портата, туй не важи,
нито свитъкът с грях и разплата,
господарят един на съдбата съм си,
капитан съм си аз на душата.
Уилям Хенли
William Henley
Out of the night that covers me,
Black as the pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be
For my unconquerable soul.
In the fell clutch of circumstance
I have not winced nor cried aloud.
Under the bludgeonings of chance
My head is bloody, but unbowed.
Beyond this place of wrath and tears
Looms but the Horror of the shade,
And yet the menace of the years
Finds, and shall find me, unafraid.
It matters not how strait the gate,
How charged with punishments the scroll,
I am the master of my fate:
I am the captain of my soul.
Превод: Георги Карадобрев
© Георги Карадобрев Todos los derechos reservados