Карадобрев
28 el resultado
Аз попитах свободния Вятър,
Как да бъда завинаги млад.
Отговори ми волният Вятър:
"Ти бъди като вихър крилат!"
Аз попитах Морето могъщо – ...
  734 
Сред светила безкрайно много
Аз строгия наш свят избрах
И в този свят обикнах само
Пътеки радостни и в смях.
Кога тревога и копнение ...
  656 
Има ден по-богат от година
и година не струваща ден.
В плен светът е на мода богиня,
тя ни прави по-тъпи от пън.
Във живота се носим нехайно, ...
  1057 
Коледна приказка
Александър Куприн
Превод от руски език: Георги Карадобрев
В затънтения гъсталак на старата мрачна гора, току над сивите, обрасли с мъх буци на блатото, се издигаше бор. Слънцето почти никога не поглеждаше към това влажно място. Още от малко коренче, лишен от живителна топлина и свет ...
  1323 
Лев Николаевич Толстой
Превод на Георги Карадобрев
Царят на Асирия Асархадон завладял страната на цар Лаилие, опустошил и изгорил всичките ѝ градове, жителите заробил, войните убил, а самия Лаилие заключил в клетка.
Една нощ, докато си лежал в спалнята и си мислил с каква смърт да погуби Лаилие, Аса ...
  1271 
Александър Куприн
Превод от руски език на Георги Карадобрев
Дълбока зимна нощ. Снежна виелица. Вкъщи – пълен мрак. Вятърът вие в комина, клати покрива и блъска по прозорците. Грозно бучи разлюляната от вихрушката близка гора.
Никой не спи. И детето е будно, но си лежи без да се обажда. Взира се с ши ...
  1355 
от Викентий Вересаев
Превод на Георги Карадобрев
Това се случи в стари времeна, в далечен и незнаен край. По тези места царяла вечна черна нощ. Мъгли на разтление се вдигали над заблатената земя и се носили във въздуха. Хората се раждали, растели, обичали и умирали във влажен мрак. Но понякога дихан ...
  1337 
Да благодарим, че живи сме,
да кажем здрави,
комата хлебец честно стискаме в ръце,
небе свободно всеки ден ни поздравява,
ту с слънце, с облак или с дъждове. ...
  855 
Земята пъстроцветна е магия,
когато пролетта се прероди
в засмяна, дивно-хубава девойка,
усмихне се: „Здравейте, мили хора!“,
и почне пак без капчица умора, ...
  698 
***
Известно зная е на всеки –
Животът е театър:
един е роб,
а друг пък – император,
ей тоз – мъдрец, ...
  1138 
Епоха мрачна, люлка на беди,
дърво, което нивга не разлиства,
дотегнаха ми твойте свободи,
свободни сме, а истината липсва.
Епоха на несбъднати мечти, ...
  1349 
Денят вихрокрила е бяла фрегата,
понесла се в шеметен бяг,
раздира вълните, плющят знамената,
във поход към пристан и бряг.
Понякога тътнеща буря я блъска ...
  1249 
Не казвайте: „Той е умрял!“.Не! Той живее!
И нека олтарът строшен е - но пламъкът още гори,
И нека е паднала розата – изтръгната още цъфти,
И арфата нека разбита е – гласът й все още тъжи!
1886 г. ...
  1325 
На юг звездите са узрели диаманти,
изникнали след топлия дъждец
във безпризорните небесни океани.
Търкаля се край тях колата на нощта,
със повея на вятъра се носи, ...
  1045 
В тревата възкръсва
животът:
боговете – щурци
прехласнати свирят
малка нощна музика.
  1466 
Да преброди пътникът
деня,
и да
спре
пред портите на Здрача. ...
  898 
Ако си умен, при глупците ти иди,
ако ли виждаш, на слепците се яви,
слепец към зрящия път сам не ще съзре,
глупец при мъдрия сам няма да се спре.
Затуй и вий, достигнали върха, ...
  1344 
Там, където водите на пенливия Тонзос се успокояват, оставили назад теснината на пролома и в сребристобял унес навлизат в низината, която води чак до Бяло море, на висок, издигнат от майката Земя хълм, стои на пост самотен страж.
Изправена сред нищото, в едно от най-отдалечените кътчета на Родината, ...
  2195 
Вървях както винаги забързано с потока вечерно уклюмали есенни хора, нагоре по тясната калдаръмена улица на стария софийски квартал. Видях го в последния миг - приседнал на циментово стъпало, почти до плочника.
Същински рошав, но побелял Форест Гъмп като от онази част на филма, в която тичаше непрес ...
  817 
От трийсет години изучавам хората и все още не мога да кажа, че ги познавам повече от преди. Най-често съдим за човека отсреща по неговото лице, така ми се струва. Правим своите заключения по формата на челюстта, погледа, очите, извивката на устата. Обикновено вдигам рамене, когато чуя твърдението, ...
  1638 
Как бродих в горите
сред млади листа,
на дивото цвете
аз чух песента.
Полегнах в тревите ...
  1350 
Днес пак от сляпото небе
изплува ладията на деня.
От бойниците-хоризонти
тромпети строги закрещяха,
петли раздраха сивата мъгла, ...
  842 
Елена, твойта вечна красота,
като никейски ветроход от древността,
що леко плъзга по уханното море,
отнася ме към родни брегове,
там скитник морен ще се прибере. ...
  1422 
Джек Лондон
В щата Невада живее една жена, която преди време се случи да лъжа най- безсрамно и последователно в продължение на няколко часа. Нямам намерение да й се извинявам, далеч съм от подобна мисъл. Но искам да й обясня. За жалост не зная нейното име, нито настоящия й адрес. Надявам се да ми пи ...
  1701 
Дали през сенчестата Ида,
или на Изтока в предела,
где Слънцето покои вдига,
а песен древна е обзела,
дали високо в Небесата ...
  1620 
Ти,
ангел вечерен със руси къдрици,
своя факел любовен, блестящ запали,
слънце дорде в планините заспива,
корона лъчиста високо вдигни, ...
  1246 
Щастлив аз бродех из полята,
вкусът на лятото отпил,
дорде съзрях във светлината
самият принц на любовта,
пристъпва в слънчеви лъчи! ...
  1210 
От бездънната яма под тежкия мрак,
на нощта всеобхватна и черна,
давам почит на бога безимен, безлик
за душата си непобедена.
В безпощадната хватка на случая бях, ...
  2952 
Propuestas
: ??:??