Една басня от Лафонтен. Преводът е доста свободен. Борей = северния вятър в гръцката митология.
Jean de La Fontaine Borée et le Soleil |
Борей и Слънцето превод |
Borée et le Soleil virent un Voyageur Qui s’étoit muni par bonheur Contre le mauvais temps. (On entroit dans l’Automne, Quand la précaution aux Voyageurs est bonne : Il pleut ; le Soleil luit ; & l’écharpe d’Iris Rend ceux qui sortent avertis Qu’en ces mois le manteau leur est fort necessaire. Les Latins les nommoient douteux pour cette affaire. Nostre homme s’estoit donc à la pluye attendu. Bon manteau bien doublé ; bonne étoffe bien forte. Celuy-cy, dit le Vent, prétend avoir pourvû À tous les accidens ; mais il n’a pas préveu Que je sçauray souffler de sorte, Qu’il n’est bouton qui tienne : il faudra, si je veux, Que le manteau s’en aille au Diable. L’ébatement pourroit nous en estre agreable : Vous plaist-il de l’avoir ? Et bien gageons nous deux (Dit Phœbus) sans tant de paroles, À qui plustost aura dégarny les épaules Du Cavalier que nous voyons. Commencez : Je vous laisse obscurcir mes rayons. Il n’en falut pas plus. Notre souffleur à gage Se gorge de vapeurs, s’enfle comme un ballon ; Foit un vacarme de demon ; Siffle, souffle, tempeste, & brise en son passage Maint toit qui n’en peut mais, fait perir maint bateau ; Le tout au sujet du manteau. Le Cavalier eut soin d’empêcher que l’orage Ne se pût engouffrer dedans. Cela le preserva : le vent perdit son temps : Plus il se tourmentoit, plus l’autre tenoit ferme : Il eut beau faire agir le colet & les plis. Si tost qu’il fut au bout du terme Qu’à la gageure on avoit mis ; Le Soleil dissipe la nuë : Recrée, & puis penetre enfin le Cavalier ; Sous son balandras fait qu’il suë ; Le contraint de s’en dépoüiller. Encor n’usa-t-il pas de toute sa puissance. Plus fait douceur que violence. |
Борей и Слънцето видели пътник сам, облечен, за късмет голям, за време лошаво. Било студена есен, когато пътникът си има начин лесен да разбере какво крои му то: пече, след туй вали и шалът на дъгата насочва силните в главата да вземат своето палто. И тъй, героят ни на дъжд да се надява подготвен бил с палто с подплата здрава. Щом Вятърът видял така, че се задава, веднага казал: „Тоз за защитен от всякаква превратност на съдбата навярно себе си днес смята. Не е съобразил, обаче, в този ден, че аз ще ревна тъй, че няма да остане по дрехата му копче ни едно; като на ветроход красивото платно ще грабна туй палто; на бас с теб да се хванем, а, Слънчице? Ще бъде таз игра за нас забава тъй добра.” И рекло Слънцето, без толкоз много думи „Приемам тоз облог; бъди ти пръв: хвърли на облаците сянката върху ми.” Задухал вятърът над ниви и над друми, разхвърлял клони и скали, започнал страшно да се мръщи, начупил покриви на твърде много къщи и потопил флотилии могъщи; направил много пакости и то с една едничка цел: да вземе туй палто. Но пътникът, добре загърнат на всичко храбро устоял; реверът само бил обърнат от вятърът свистящ без нито капка жал. По-силно вятърът фучал, по-здраво пътникът палтото си държал. Редът на Слънцето дошъл тогава; то блесва, пътникът се изпотява и дрехата си маха сам. Пред вятъра таз мъдрост се разкрила – признал: „Че се постига вече знам със нежност повече отколкото със сила.” |
© Тошко Todos los derechos reservados