"Lover, you should've come over. "
Looking out the door
I see the rain fall upon the funeral mourners
Parading in a wake of sad relations
As their shoes fill up with water
Maybe I'm too young
To keep good love from going wrong
But tonight, you're on my mind so
You never know
Broken down and hungry for your love
With no way to feed it
Where are you tonight?
Child, you know how much I need it.
Too young to hold on
And too old to just break free and run
Sometimes a man gets carried away,
When he feels like he should be having his fun
Much too blind to see the damage he's done
Sometimes a man must awake to find that, really,
He has no-one...
So I'll wait for you... And I'll burn
Will I ever see your sweet return?
Oh, will I ever learn?
Oh, Lover, you should've come over
Say it's not too late.
Lonely is the room, the bed is made
The open window lets the rain in
Burning in the corner is the only one
Who dreams he had you with him
My body turns and yearns for a sleep
That won't ever come
It's never over,
My kingdom for a kiss upon her shoulder
It's never over,
all my riches for her smiles when I slept so soft against her...
It's never over,
All my blood for the sweetness of her laughter...
It's never over,
She's a tear that hangs inside my soul forever...
But maybe I'm just too young to keep good love
From going wrong
Oh... lover, you should've come over...
Yes, and I feel too young to hold on
I'm much too old to break free and run
Too deaf, dumb, and blind
To see the damage I've done
Sweet lover, you should've come over
Oh, love, well I'll wait for you
Lover, you should've come over
It's not too late.
---
"Любима, трябваше да наминеш. "
Гледайки през вратата,
виждам как дъждът се сипе по опечалените,
бдение от тъжни роднини, които маршируват,
докато обувките им се пълнят с вода.
Може би съм прекалено млад,
за да попреча на истинската любов да се обърка,
но тази нощ мисля само за теб, така че...
Никога не се знае.
Разбит и жадуващ любовта ти,
но няма как да утоля жаждата си,
къде си тази вечер?
Дете, знаеш колко много се нуждая от теб.
Твърде млад, за да издържа
и твърде стар, за да се освободя и избягам.
Понякога мъжът бива заслепен
когато чувства, че той трябва да е този, който се забавлява.
Прекалено сляп, за да видя щетите, които нанесох.
Понякога мъжът трябва да се събуди, за да осъзнае, че наистина
си няма никого.
Така че ще те чакам... И ще горя.
Ще видя ли някога как се връщаш?
О, ще се науча ли някога?
О, любима, трябваше да наминеш,
кажи, че не е прекалено късно.
Самотна е стаята, леглото - оправено.
Отвореният прозорез позволява дъждат да влезе.
Изгаряйки в ъгъла, аз съм единственият,
който мечтае да те има.
Тялото ми няма покой и копнее за сънят,
който никога не идва.
Това не е краят.
Давам царството си за една целувка по рамото й.
Това не е краят,
давам всичките си богатства, за да видя усмивката й когато спях до нея.
Това не е краят,
давам всичката си кръв за сладостта на нейният смях...
Това не е краят,
тя е сълза, която вечно ще тежи на душата ми.
Но може би съм прекалено млад, за да попреча на истинската любов
да се обърка.
О... любима, трябваше да наминеш.
Да, чувствам се прекалено млад, за да издържа.
Твърде стар съм, за да се освободя и избягам.
Прекалено глух, глупав и сляп,
за да видя щетите, които причиних.
Сладка любима, трябваше да наминеш.
О, любов, ще те чакам.
Любима, трябваше да наминеш!
Не е прекалено късно!
© Далия Блек Todos los derechos reservados