"Lover, you should've come over. "

Looking out the door

I see the rain fall upon the funeral mourners

Parading in a wake of sad relations

As their shoes fill up with water

Maybe I'm too young

To keep good love from going wrong

But tonight, you're on my mind so

You never know

Broken down and hungry for your love

With no way to feed it

Where are you tonight?

Child, you know how much I need it.

Too young to hold on

And too old to just break free and run

Sometimes a man gets carried away,

When he feels like he should be having his fun

Much too blind to see the damage he's done

Sometimes a man must awake to find that, really,

He has no-one...

So I'll wait for you... And I'll burn

Will I ever see your sweet return?

Oh, will I ever learn?

Oh, Lover, you should've come over

Say it's not too late.

Lonely is the room, the bed is made

The open window lets the rain in

Burning in the corner is the only one

Who dreams he had you with him

My body turns and yearns for a sleep

That won't ever come

It's never over,

My kingdom for a kiss upon her shoulder

It's never over,

all my riches for her smiles when I slept so soft against her...

It's never over,

All my blood for the sweetness of her laughter...

It's never over,

She's a tear that hangs inside my soul forever...

But maybe I'm just too young to keep good love

From going wrong

Oh... lover, you should've come over...

Yes, and I feel too young to hold on

I'm much too old to break free and run

Too deaf, dumb, and blind

To see the damage I've done

Sweet lover, you should've come over

Oh, love, well I'll wait for you

Lover, you should've come over

It's not too late.

Гледайки през вратата,

виждам как дъждът се сипе по опечалените,

бдение от тъжни роднини, които маршируват,

докато обувките им се пълнят с вода.

Може би съм прекалено млад,

за да попреча  на истинската любов да се обърка,

но тази нощ мисля само за теб, така че...

Никога  не се знае.

Разбит и жадуващ любовта ти,

но няма как да утоля жаждата си,

къде си тази вечер?

Дете, знаеш колко много се нуждая от теб.

Твърде млад, за да издържа

и твърде стар, за да се освободя и избягам.

Понякога мъжът бива заслепен

когато чувства, че той трябва да е този, който се забавлява.

Прекалено сляп, за да видя щетите, които нанесох.

Понякога мъжът трябва да се събуди, за да осъзнае, че наистина

си няма никого.

Така че ще те чакам... И ще горя.

Ще видя ли някога как се връщаш?

О, ще се науча ли някога?

О, любима, трябваше да наминеш,

кажи, че не е прекалено късно.

Самотна е стаята, леглото - оправено.

Отвореният прозорез позволява дъждат да влезе.

Изгаряйки в ъгъла, аз съм единственият,

който мечтае да те има.

Тялото ми няма покой и копнее за сънят,

който никога не идва.

Това не е краят.

Давам царството си за една целувка по рамото й.

Това не е краят,

давам всичките си богатства, за да видя усмивката й когато спях до нея.

Това не е краят,

давам всичката си кръв за сладостта на нейният смях...

Това не е краят,

тя е сълза, която вечно ще тежи на душата ми.

Но може би съм прекалено млад, за да попреча  на истинската любов

да се обърка.

О... любима, трябваше да наминеш.

Да, чувствам се прекалено млад, за да издържа.

Твърде стар съм, за да се освободя и избягам.

Прекалено глух, глупав и сляп,

за да видя щетите, които причиних.

Сладка любима, трябваше да наминеш.

О, любов, ще те чакам.

Любима, трябваше да наминеш!

Не е прекалено късно!