Ти,

ангел вечерен със руси къдрици,

своя факел любовен, блестящ запали,

слънце дорде в планините заспива,

корона лъчиста високо вдигни,

ложето наше вечерно закриляй,

любимите наши благослови!

И както прибираш лазурни завеси,

с роса от сребро милвай всяко цветче,

което притваря очите си нежни,

във дрямка отпуска невинно телце.

Нека повей от запад във сън да държи

заспали талази, езерни води,

шепти тишината с блестящи очи,

във сребърен здрач тя се носи, струи.

Само миг, ти си тръгваш,

тогава помни -

вълкът ще вилнее навред,

ще ръмжи

гневен лъв с огън поглед

в усойни гори.

С росата свещена стадата ни скри,

ти руното тяхно закриляй и бди!

Уилям Блейк

Превод: Георги Карадобрев

TO THE EVENING STAR

THOU fair-hair'd angel of the evening,

Now, whilst the sun rests on the mountains, light

Thy bright torch of love; thy radiant crown

Put on, and smile upon our evening bed!

Smile on our loves, and while thou drawest the

Blue curtains of the sky, scatter thy silver dew

On every flower that shuts its sweet eyes

In timely sleep. Let thy west wind sleep on

The lake; speak silence with thy glimmering eyes,

And wash the dusk with silver. Soon, full soon,

Dost thou withdraw; then the wolf rages wide,

And then the lion glares through the dun forest:

The fleeces of our flocks are cover'd with

Thy sacred dew: protect them with thine influence!