1 мин за четене
Ти,
ангел вечерен със руси къдрици,
своя факел любовен, блестящ запали,
слънце дорде в планините заспива,
корона лъчиста високо вдигни,
ложето наше вечерно закриляй,
любимите наши благослови!
И както прибираш лазурни завеси,
с роса от сребро милвай всяко цветче,
което притваря очите си нежни,
във дрямка отпуска невинно телце.
Нека повей от запад във сън да държи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse