Бях в зимата на моя живот и мъжете, които срещнах на пътя бяха моето единствено лято. Нощем заспивах, представяйки си как танцувам и се смея, и плача със тях. Три години на безкрайно световно турне, а спомените за тях беше единственото нещо, което ме крепеше и единствените ми щастливи моменти. Бях певица – не много известна, която веднъж имаше мечта да стане красива поетеса, но поради злополучна серия от събития някои от тези мечти бяха далечни като милиони звезди в нощното небе, което гледах и мечтаех отново и отново – блестяща и разбита. Но наистина нямах нищо против, защото знаех, че е нужно да получиш всичко, което някога си искал, а след това да го изгубиш, за да разбереш какво е истинската свобода.
Когато хората, които познавах разбраха какво правя, как живеех, те ме попитаха защо то правя – но няма смисъл да говориш на хора, които имат дом. Те нямат никаква идея какво е да търсиш защита при непознатите хора, какво е домът ти да бъде там, където положиш главата си.
Винаги съм била необикновено момиче. Майка ми каза, че имам хамелеонова душа, никакъв духовен компас, показващ ми посоките, никаква същност, само вътрешна нерешителност, която беше толкова всеобхватна и колеблива, колкото океана. И ако кажа, че не планувах да тръгна по този път, ще излъжа. Защото съм родена да бъда другата жена. Принадлежа на никой, който принадлежи на всички, който няма нищо, но иска всичко със силно желание за всякакъв житейски опит и натрапчивата идея за свобода, която ме плашеше до такава степен, че дори не можех да говоря за това, която ме докарваше до скитническа лудост, която ме заслепяваше и омайваше.
Бях на онзи широк път,
можеш да си моето пълно работно време, татенце.
Бяло и златно…
пеенето на блусове започна да остарява.
Можеш да си моето пълно работно време, скъпи,
студено или топло.
Не ме разбивай,
пътувах твърде дълго,
опитвах усилено
с една хубава песен.
Чувам птиците в летния бриз,
карам бързо сама във нощта,
опитвах усилено да не се забърквам в каши,
но водя война във умът си.
Затова само препускам,
само препускам, аз само препускам, само препускам.
Умирайки млад и работейки здраво,
така баща ми направи живота си изкуство.
Пиейки цял ден и говорейки до късно,
така го правят свободните души, препускай до мрак.
Не ме оставяй сега,
не се сбогувай,
не се обръщай,
остави ме надрусана и жадна.
Чувам птиците в летния бриз,
карам бързо сама във нощта,
опитвах усилено да не се забърквам в каши,
но водя война във умът си.
Затова само препускам,
само препускам, аз само препускам, само препускам.
Изморих се от чувството, че съм луда,
изморих се да карам докато видя звездите,
това е всичко, което имам, за да се запазя разумна, скъпи,
затова само препускам, аз препускам, само препускам.
Чувам птиците в летния бриз,
карам бързо сама във нощта,
опитвах усилено да не се забърквам в каши,
но водя война във умът си.
Затова само препускам,
само препускам, аз само препускам, само препускам.
Всяка нощ се молех, че ще намеря моите хора и най – накрая успях на широкия път,
Нямахме нищо за губене, нищо за печелене, нищо, което да искаме, освен да направим животите си изкуство.
Живей бързо. Умри млад. Бъди необуздан. Забавлявай се.
Вярвам, в Америка, че е била.
Вярвам в свободата на широкия път.
И мотото ми е каквото винаги е било:
„Вярвам в добрината на непознатите. И когато воювам със себе си, просто препускам, само препускам.”
Кой си ти?
Докоснал ли си се до всички твои тъмни фантазии?
Създал ли си живот, в който можеш да ги изживееш?
Аз да. Аз съм луда. Но съм свободна.
© Дарк Стефанова Todos los derechos reservados