Живодар Душков

Мадригал

Изглежда болна бе вратата –

посрещна ни с гласа си дрезгав.

И подчинена на ръката

пред лекар (сякаш) се изплези.

Не бяхме болни, ала пулсът

стремглаво скачаше нагоре.

Докоснахме в изгара устни.

Превърнахме леглото в кораб.

Madrigal

Il paraissait, la porte etait malade. –

De sa voix rauque elle nous a accueillis.

Et soumise a la main, (comme) chez un medecin,

Sa langue elle nous a montre.

Malades, nous ne l’étions pas, mais le pouls

S’accélérait sautant en haut.

Nos lèvres se sont touchées dans un feu à brûler.

En bateau le lit nous avons transformé.

    Превод:
     Румяна ИВАНОВА