Бързо тениската събличам.
С пръсти си мачкам зърната.
По тялото ми се стича
на усещането искрата.
Хващаш ме за ръката.
Притегляш ме неумело.
Ще ти разсея тъгата.
Ще го направя "умело".
Нали твои са думите
за ТОВА, когато говорим?!
На огъня ти безумен
пяна ще сложа отгоре...
В дънките "ръка ще ти пусна".
Ще бъде и нежно и вкусно.
Ще се спусна по-ниско и по-ниско.
Егото ти ще скрия в устни горещи.
Ще станем дори все по-близки
и изведнъж ще станем и грешни...
Влизаш страстно - няма ласкателство.
Върху мен са ти вече ръцете.
Това ли наричаш ПРИЯТЕЛСТВО?!
Слушай, не ми разсмивай коленете!
оригинален текст:
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados