Обръщам се така че, да мога да виждам,
част от теб, която ме приспива.
Когато се събуждам, теб те няма,
Но заспивам ли, ти си навсякъде.
Ти си навсякъде.
Само ми кажи как стигнах до тук.
Само ми кажи защо си тук и кой си всъщност,
защото всеки път, когато погледна, те няма,
но заспя ли, те виждам навсякъде.
Защото ти се навсякъде до мен.
И когато затворя очи, виждам теб.
Ти си всичко, което познавам,
което ме кара да вярвам.
Не съм сама.
Не съм сама.
Приемам начина, по който ме караш да се чувствам.
Трудно е да мисля така.
Може би не си истински.
Усещам те сега, скръбта става дълбока.
Опитвам да измия болката от мен,
Далеч от мен.
Защото ти се навсякъде около мен
и когато затворя очи, виждам теб.
Ти си всичко, което познавам,
което ме кара да вярвам.
Не съм сама.
Не съм сама.
Не съм сама.
И когато докосна твоята ръка,
разбирам, че вътрешната красота е,
че ти си тук.
Ти винаги осветяваш пътя ми.
Искам никога да не идва деня.
Няма значение къде отивам.
Винаги ще те усещам така.
Защото ти се навсякъде около мен
и когато затворя очи, виждам теб.
Ти си всичко, което познавам,
което ме кара да вярвам.
Не съм сама.
Ти се навсякъде около мен.
Когато усетя дъха си,
сякаш дишаш ти.
Ти си всичко, което познавам,
което ме кара да вярвам.
Не съм сама.
Ти си във всеки, който погледна.
Така че, кажи ми,
виждаш ли ме?
© Ивета Todos los derechos reservados