Ще потъмнее среброто, а златото ще мътнее.
Ще се поизносят вещи, че и слова.
Нежната младост от албума ще се засмее.
Из-под плочите проглежда тиха трева.
Векът се променя, ще се смели всичко на света.
Ще се търкулнат годините надолу по баира.
На суровия живот си пленница само ти, душа.
От мен, като от тъмница гледаш Всемира.
Душата боли, сърцето ми вие,
а земният път още дими.
Тоз, що обича, сълзите не крие,
нали ненапразно душата боли. ...