MGTM - Моя малка ера мрачна
Ето ме, във мрака си поемам дъх, докато лежа на неговия ръб.
Руините, които донесе ми деня, ще ми нарисуват белег във плътта.
Колкото и повече стремя да се изправя, толкоз постоянно да опитвам не желая.
Чувствата във мене започват да изгниват, всеки път когато очите мои мигнат.
Ти си даваш прошка за човека, който си, за туй, което стори да постигнеш нещо ти.
Ако искаш да се скриеш, тогава знай добре, няма да се махне никога въобще.
Гледай от леглото свое като ставаш, да се не изгубиш, да не изоставаш.
И от всеки камък, ужасен на тази сцена, това наричам моя, малка мрачна ера.
Измежду картите подбираш много плахо, какво спотайва се наблизо ти е ясно.
По брънките, които са издялани в лика, се вижда колко трудно за тебе е това.
И ето, виж отново двигателят угасва, стига до предела носената маска. ...