Не ще се унижавам аз пред тебе

Не ще се унижавам аз пред тебе;

Приветстваш ли ме ти, ил укоряваш,

Няма власт това над моята душа.

Знай: чужди сме с тебе ние от тогава.

Забравила си ти: свободата своя

За заблуда не ще дам;

Пожертвах аз години без това

За твоята усмивка и очи,

И без това аз виждах твърде дълго

Надежда в тебе в младостта,

И намразих света цял,

За да те обичам в степен по-голяма.

От где да зная, може би, моментите,

Когато бях във твоите крака, 

Отнел съм ги от вдъхновението!

А замени ги ти с какво?

Може би чрез мисълта небесна

На духа чрез силата съм убеден 

Дал бих на света дар чудесен

От него пък безсмъртие - получил?

Защо така ти нежно обеща

Да замениш венецът негов?

Защо в началото не беше

Това накрая що стана?

Горд съм! - прощавай - обичай друг.

Мечтай за другата любов:

За всичко земно нещо друго

Не ще да стана вече роб.

Ще отида аз във планини чужди

Под небето южно може би;

Познаваме се прекалено дълго 

Да се забравим ще ни бъде трудно.

Ще се наслаждавам отсега

Ще се кълна във време страстно.

Ще се смея аз със всички,

А ще плача насаме;

Не ще се аз да лъжа колебая,

Както преди - да не обичам.

Или жените да се уважават е възможно

Когато ангелът ми изменил е?

На смърт и мъка бях готов

Да воювам със света цял,

За да може ръката млада твоя

Безумец! - да взема в своята ръка!

Не знаейки за измената коварна,

Душата давах си за тебе;

Дали ти знаела си колко струва

Таз душа?

Знаела си: не те познавам аз!

М.Ю. Лермонтов

Оригинален текст

Я не унижусь пред тобою;

Ни твой привет, ни твой укор

Не властны над моей душою.

Знай: мы чужие с этих пор.

Ты позабыла: я свободы

Для заблужденья не отдам;

И так пожертвовал я годы

Твоей улыбке и глазам,

И так я слишком долго видел

В тебе надежду юных дней

И целой мир возненавидел,

Чтобы тебя любить сильней.

Как знать, быть может, те мгновенья,

Что протекли у ног твоих,

Я отнимал у вдохновенья!

А чем ты заменила их?

Быть может, мыслию небесной

И силой духа убежден,

Я дал бы миру дар чудесный,

А мне за то бессмертье он?

Зачем так нежно обещала

Ты заменить его венец?

Зачем ты не была сначала,

Какою стала наконец?

Я горд!.. прости! люби другого,

Мечтай любовь найти в другом;

Чего б то ни было земного

Я не соделаюсь рабом.

К чужим горам под небо юга

Я удалюся, может быть;

Но слишком знаем мы друг друга,

Чтобы друг друга позабыть.

Отныне стану наслаждаться

И в страсти стану клясться всем;

Со всеми буду я смеяться,

А плакать не хочу ни с кем;

Начну обманывать безбожно,

Чтоб не любить, как я любил;

Иль женщин уважать возможно,

Когда мне ангел изменил?

Я был готов на смерть и муку

И целой мир на битву звать,

Чтобы твою младую руку —

Безумец! — лишний раз пожать!

Не знав коварную измену,

Тебе я душу отдавал;

Такой души ты знала ль цену?

Ты знала — я тебя не знал!

1832 г.