NIKOLAY LILIEV – WAS, WAS HORCHST DU, NIKOLÁY…

Was, was horchst du, Nikoláy,

mitten in des Herbstes Weinen?

Du bist fern dem Heim, wobei

blasse Sonnenstrahlen scheinen.

Einsam ist dein Herz, entzwei,

Lebenswillen hat hier keinen.

Was, was horchst du, Nikoláy?

Haben eines Sturmes Schneiden

deinen ersten Traum geknickt,

oder wegen hundert Feinde

lebst du heute ohne Glück?

Der erglühte Blick der Leiden

spiegelt sich in deinem Blick.

Was, was horchst du, Nikoláy?

1912

НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ – КАКВО ТИ СЛУШАШ, НИКОЛАЙ…

Какво ти слушаш, Николай,

сред тези есенни ридания

на тоя чужд, далечен край,

та в дни на горки изпитания,

роден да страда и желай –

духът ти мре без пожелания –

какво ти слушаш, Николай?

Безумен вихър ли срази

цвета на пръвните мечтания –

или безименни врази

убиха светли начинания,

та в твоя лик се отрази

ликът на вечните страдания –

какво ти слушаш, Николай?

1912

Източник: https://liternet.bg/publish8/nliliev/nikolai.htm