Гробищни порти

Преподобни, Преподобни, това да не е някакъв заговор?

Измъчване за липсващи грехове.

Образ недостоен за мен.

В какво се състояха плановете ни за живота?

Всичко изглежда толкова нереално.

Аз съм човек срязан наполовина в този свят,

oставил ме в страданието ми

Преподобният се обърна към мен

без сълзи в очите.

Това, което вижда не е нищо ново за него.

Не го попитах защо...

Ще запомня любовта, която имахме в душите си.

Заклевам се...

Сега гледам как пада дъжда.

Цялото ми съзнание може да го види сега твоето лице.

Е предполагам,

взе ми младостта.

Аз ти я дадох цялата.

Като раждането на новооткрита радост.

Тази любов би приключила с гняв.

И когато тя умре,

аз няма да заплача.

Гордостта в душата ми.

Ти ме остави недоизказан.

Сам самичък,  като спомените сега разкрити...

Повярвай в думите.

Ще отключа вратата си

и ще премина през гробищните порти.

Понякога, когато сам сам

се питам на глас

дали ме наблюдаваш

в далечните места, които обитавам...

Трябва да преобърна живота си.

Не мога да живея в миналото...

За това освободи душата ми,

принадлежиш ми за последно...

През всичките тези трудни години

мислех, че съм сам.

Не се интересувах да се огледам наоколо

и да направя този свят моя собственост.

И когато тя умря,

би трябвало да плача и да почувствам някаква болка в себе си.

Остави ме недоизказан.

Сам със спомените, които още съществуват.

Тези, които бяхме...

Шансът да спася душта си.

И моето безпокойство сега е лъжовно.

Повярвай в думите.

Ще отключа вратата си

и ще премина през гробищните порти