Олег Глечиков

Викаше я в нощите самотни,

пълни със кошмарни сънища,

а в небесни летни пътища

светлите звезди го коткаха...

Чака Любовта си ден след ден,

търси той любимото момиче,

вярва, че ще дойде. „Ще обичам!

Ще изчезне болката у мен!“

Тишината отговаря звънко

и слуха проряза му гласът.

Сам представя се със шум часът

и невинно нещичко измрънка.

На вратата звънна пощальон!

У сърцето огън жаден лумна,

тъй навярно слънце бряг целува:

„Тя за мен ли днес си спомни?“

Гледа плика – почерк непознат.

И подателят не е посочен...

Завъртя писмото и нарочно

взря се и във синия печат.

Тъй пликът остана неразтворен –

знак, че винаги надежда има...

Ще почака, ако ще, година,

но ще има своята „Love Story“...

Чувства се виновен – сам се вгледа:

не запази любовта си чиста.

И с какво ли е изписан листът?

Дали не
с илюзия поредна?

Перевод на болгарский язык Живодар Душков

ОЛЕГ ГЛЕЧИКОВ

Конверт

http://www.stihi.ru/2015/04/14/9465
http://www.stihi.ru/avtor/glechik
     
Он звал её в ночи,                                      

В своих тревожных снах,

Летая в облаках

И видя свет свечи...

Он звал её - любовь,

Искал её повсюду,

Кричал: "Любить я буду,

Умерь же мою боль!"

В ответ, лишь тишины

Он слышал звон в ушах,

Часов настенных шаг

Не знающих вины.

Но вот пришло письмо!

Надежды яркий свет

Забрезжил, как рассвет:

"Вдруг от неё оно?!"

Обратный адрес пуст,

А почерка не знал...

Конверт не открывал,

Как ни силён искус.

Пока конверт закрыт,

Надежда ведь жива...

Он ждёт и день, и два...

Его всего знобит.

Виновен только он,

Не уберёг любовь!

Но что принёс с собой

Конверт?                                                     
А может он - лишь сон?