Робърт Бърнс

По жътва, в лунна нощ веднъж
сред снопи неприбрани,
в полята с ечемик и ръж
случайно срещнах Ани.

Със думи, тихо споделени
в сумрака търпеливо,
склоних я да остане с мене
в ечмичената нива.

Житата шушнеха край нас
среднощно разлюляни.
И бях във този късен час
щастлив в полето с Ани.

В небето синьо, месец бял
сияеше красиво.
Положих топлото й тяло
в ечмичената нива.

И сляха се в добрия мрак
сърцата ни щастливи
и я целувах пак и пак
в ечмичената нива.

Благословен я милвах с плам
и ясно чувах, живо,
сърцето как пулсира там
в ечмичената нива.

Под онзи звезден небосвод
тя ми призна щастлива,
че ще запомни цял живот
нощта и тази нива.

И не веднъж след туй съм бил
с приятели добри
и вино весело съм пил
сред песни и игри.

Но всичко що съм преживял
в годините щастливо
не струва даже стотен дял
от тази нощна нива.


The Rigs O` Barley

Robert Burns

It was upon a Lammas night,
When corn rigs are bonnie,
Beneath the moon`s unclouded light,
I held away to Annie:

The time flew by wi` tentless heed
Till `tween the late and early,
Wi` sma` persuasion, she agreed
To see me thro` the barley.

Corn rigs, an` barley rigs,
An` corn rigs are bonnie:
I`ll ne`er forget that happy night,
Amang the rigs wi` Annie.

The sky was blue, the wind was still,
The moon was shining clearly:
I set her down, wi` right good will,
Amang the rigs o` barley:

I ken`t her heart was a` my ain:
I lov`d her most sincerely;
I kiss`d her owre and owre again,
Amang the rigs o` barley.

I lock`d her in my fond embrace;
Her heart was beating rarely:
My blessings on that happy place,
Amang the rigs o` barley!

But by the moon and stars so bright,
That shone that hour so clearly!
She aye shall bless that happy night,
Amang the rigs o` barley.

I ha`e been blythe wi` comrades dear;
I ha`e been merry drinkin`;
I ha`e been joyfu` gatherin` gear;
I ha`e been happy thinkin`:

But a` the pleasures e`er I saw,
Tho` three times doubled fairly,
That happy night was worth then a`,
Amang the rigs o` barley.