С безумна нежност се изпълниха сърцата-автор Радмила Михайлова,
превод на български Весела Кънчева

Днес пак дойде при мене ти
и пак, както преди, и както винаги - на сън.
и пак, по странната привичка на Твореца
с безумна нежност се изпълниха сърцата.
"Скъпи мой! - на тебе казвам аз,
Не си отивай, аз много те обичам!..."
И ти с усмивка ми отвръщаш: "Да,
аз твой съм само, а ти моя си навеки.
И нямат власт над нас ни Бог, нито Човек,
макар раздялата ни да е много дълга -
Любовта е жива! Не е умряла тя!
Аз помня всичко, свързано със теб,
и в мъка, в радост - ти си все със мен,
ти част от мене си - моя душа и кръв,
мое дихание, живот, моя любов!
И тези връзки по-здрави са от всички други
зависи нашия живот единствено от тях.
Макар не ни е съдено във близост да живеем,
ние можем да си вярваме, да помним и да любим.
Спокойно спи, любима моя!
Аз само твой съм!" - "А аз съм само твоя!"

12.10.2006г.
София, България
----------------------------------------
ето и оригинала

Сегодня ты опять пришел ко мне…
Пришел, как прежде, как всегда – во сне.
И вновь, по странной прихоти Творца,
Безумной нежностью наполнились сердца.
«Мой дорогой! – тебе я говорю.
Не уходи, я так тебя люблю!..»
И ты с улыбкой отвечаешь: « Да,
Мы не расстанемся с тобою никогда!
Я только твой, а ты моя навек.
Не властны в нас ни Бог, ни человек.
И хоть разлука слишком долгою была –
Любовь жива! Она не умерла.
Я помню все, что связано с тобой.
В печали, в радости – повсюду ты со мной.
Ты часть меня – моя душа и кровь.
Мое дыханье, жизнь, моя любовь!
И эти узы крепче всех иных,
Зависят наши жизни лишь от них.
Пусть в близости не суждено нам жить,
Мы можем верить, помнить и любить.
Спокойно спи, любимая моя!
Я только твой!» – «А я навек твоя!»