Аз не те познавам вече

Аз бих желал да те посетя за малко,

Да се отдалеча от този град,

Може би не трябваше да се обаждам,

Но някой трябваше да приключи всичко това

Можем да релаксираме на твоята задна веранда

Да си говорим,няма значение за какво

Аз ще се държа смело,ако можеш

Да се преструваш,че си ми простила

Защото аз не те познавам вече,

Не познавам и това място,

Рамките на снимките са се променили,

Както и твоето име,

Вече не си говорим много,

Продължаваме да бягаме от болката

Но какво ли не бих дал,за да видя лицето ти отново...

Пролетта в града,

Винаги е като почивка от зимната скованост,

Снегът ме караше да чувствам по-скоро самота,

Отколкото студ,ако разбираш какво имам предвид,

Всеки си има своите ангажименти

Не спирай,вдигни глава,всичко ще е наред

Можеш ли да повярваш,че мина една година,

Все още ли си същата?

Промени ли се твоето мнение?

Защото аз не те познавам вече,

Не познавам и това място,

Рамките на снимките са се променили,

Както и твоето име,

Вече не си говорим много,

Продължаваме да бягаме от нашите присъди,

Но какво ли не бих дал,за да видя лицето ти отново...

Знам,че те разочаровах,отново и отново,

Знам,че никога не се отнесох със теб,така както трябва

Но аз платих цената,и все още я плащам всеки ден!

Е,може би,не трябваше да ти се обаждам,

Прибързах ли?Или какво по дяволите?

Вече няма никакво значение

Как ще преименуваш нещо,което никога

Не е имало своето име?

Променило ли се е мнението ти?

Защото аз не те познавам вече,

Не познавам и това място,

Рамките на снимките са се променили,

Както и твоето име,

Вече не си говорим много,

Продължаваме да бягаме от болката

Но какво ли не бих дал,за да видя лицето ти отново...

Виждам твоето лице

Виждам твоето лице...