12 may 2010, 20:38

Шарл Бодлер, Танцуващата змия 

  Тraducciones » Poesía, De frances
6491 0 22
3 мин за четене

     "Танцуващата змия", от сборника "Цветята на злото" от Шарл Бодлер (1821-1867), има крайно необичайна за френската поезия форма: редуващи се стихове с осем и пет срички. Необичайното идва от факта, че във френската поезия е прието да се комбинират или само стихове с четен брой срички, или само стихове с нечетен брой срички.

      На френски последната сричка на всеки стих носи задължително ударение. За превода ползвах амфибрахий, защото само при него има ударение на пета и осма сричка: -- x -- / -- X -- / -- X --.

 

Charles Baudelaire,
Les fleurs du mal, XXVIII:
Le serpent qui danse
Шарл Бодлер,
Цветята на злото, XXVIII:
Танцуващата змия
Que j'aime voir, chère indolente,
       De ton corps si beau,
Comme une étoffe vacillante,
       Miroiter la peau!

Sur ta chevelure profonde
       Aux âcres parfums,
Mer odorante et vagabonde
       Aux flots bleus et bruns,

Comme un navire qui s'éveille
       Au vent du matin,
Mon âme rêveuse appareille
       Pour un ciel lointain.

Tes yeux où rien ne se révèle
       De doux ni d'amer,
Sont deux bijoux froids où se mêlent
       L’or avec le fer.

A te voir marcher en cadence,
       Belle d'abandon,
On dirait un serpent qui danse
       Au bout d'un bâton.

Sous le fardeau de ta paresse
       Ta tête d'enfant
Se balance avec la mollesse
       D’un jeune éléphant,

Et ton corps se penche et s'allonge
       Comme un fin vaisseau
Qui roule bord sur bord et plonge
       Ses vergues dans l'eau.

Comme un flot grossi par la fonte
       Des glaciers grondants,
Quand l'eau de ta bouche remonte
       Au bord de tes dents,

Je crois boire un vin de bohême,
       Amer et vainqueur,
Un ciel liquide qui parsème
       D’étoiles mon coeur!
Обичам да гледам без болка
       как тялото ти,
плат свит във несигурна ролка,
       красиво блести.

Връз твойте коси непонятни,
       где блика лютив
вкусът на вълни ароматни
       в поток синьо-сив,

кат кораб в зори вдигащ котви,
       по хладен зефир,
духът ми да тръгне се готви
       в далечната шир.

Очите ти, где не се крият
       горчилка, ни мед,
са накити два, в тях се вият
       и злато, и мед.

Щом в ритъм вървиш ми се струва --
       красива без път! --
че ти си змия, що танцува
       на края на прът.

Главата ти, детска, ленива,
       в поклон след поклон,
клатушка се все търпелива,
      тъй както млад слон.

Снагата ти в пад се разпъва,
       бърз кораб летящ,
и който в морето натъва,
       пак реи топящ.

Кат ручей, що сили намира
       във ледников гръб,
когато вода ти се сбира
       по острия зъб,

не вино -- небе сякаш пия --
       което в гърди
ми пръсва, с горчива стихия
       победни звезди.

© Тошко Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • на български звучи добре, малко несвободно, но текстът е сложен.Браво!
  • Много добре! На моменти, струва ми се, си позволяваш повече свобода в превода, но пък от друга страна добре си съхранил символиката, което си е по-важното. Поздравления.
  • Това e вълшебство!
  • Вийон е поет от XV в. и следователно не е символист. А стиховете му са трудни за превод, защото имат много еднакви рими.
  • Много ми се иска да видя как би превел стихове на друг френски поет-символист - Франсоа Вийон
  • А-аа, не! За гениалност не претендирам. За старанието не отричам, но то не винаги дава добри резултати.

    Мерси за изказаното мнение!
  • Преводът ти е гениален, всяка дума и сричка са си на мястото и звучат добре, наистина си положил завидно старание.
  • Петя, мерси за коментара и предложенията!

    Едно по едно: Цял кораб. По принцип идеята за заместването на "като" с тиренце между две думи и добавяне на прилагателно ("стърчи като кол" : "стърчи -- цял кол" ми харесва, но ми се струва неуместно да я прилагам толкова често в едно и също стихо. Ама и Бодлер е гадняр: наблъскал е "comme" почти навсеки ред.

    За слона: добре, че тука няма муха, че щях да кажа, че вече правите "от мухата слон"! "Игрива" не върви, защото оригиналът говори за "mollesse", "fardeau", все неща, които не са особено игриви...

    Приемам "горчива стихия"!

    Много благодаря на всички, които съдействаха за тоя превод! Ако има още предложения, давайте Радвам се, че на толкова хора им беше интересно да прочетат и да помислят заедно с мене
  • Прочетох с интерес, млади рицарю, благодаря за удоволствието!Едно голямо браво за таланта и труда!
    За думичката като...За да се избегне повторението,може би би могло да се използуват прилагателните цял, жив, истински и т.н, има такива изрази-цял бащичко,истински автомат...Е,звучи малкокато.. все едно да пришиеш брюкселска дантела на дънки, но ...Цял кораб например не ми звучи лошо.
    За слона...единствено там нещо като че ли...но не прилагателното млад,по-скоро съчетанието му с търпелив.Търпелив не подхожда ли повече на нещо старо, изморено и по скоро сковано в движенията си?Аз вместо търпелива бих сложила тъй игрива , или нещо подобно.КатО малък слон не става ли?Too young, trop jeune...използува се.
    Последно, да не ставам досадна, вместо кат люта стихия бих предложила горчива стихия, аналогия с горчиво вино, символ на наслада за мъжа и добро качество на жената, а и е по близко до оригинала
    Още веднъж благодаря!
  • Иии-ааа-иии-ааа

  • "Кат" е архаизъм, но има смисъл Мерси за елиминацията на два "кат"-а, но при кораба просто няма как ...

    Номер три трябва да е с пет срички, твоето предложение е с осем. Ту мени!
  • Мерси за предложенията!! Номер едно и четири се приемат (ще ги внеса в текста в сайта след ден-два). Номер две се отхвърля, щото няма смисъл да е бял корабът, а номер три -- подари излишно много срички. Топлинка
  • Арина, Здравко, благодаря ви за подкрепата и насърчението! Както казва Арина, преводът на поезията е голяма мъка и винаги е приятно когато някой оцени усилията ти. Жалко, че малко хора говорят френски и могат да дадат мнение за запазването на смисъла

    Това със слона много хора ми го казаха... Затова подчертах -- в оригинала буквално се казва "млад слон". Идеята за слончето е забавна, но май нямам кураж да се мъча да вмъкна думата засега... Впрочем, на френски си има дума за "слонче", "éléphanteau", но не тя е употребена в оригинала.

    Пак мерси на всички за рамото!
  • Поздравления за положения труд и творчество! Колко е хубаво, че все още има хора, интересуващи се от класическа литература( все пак явно не я четем само ние от университета).
  • От опит знам, колко умения са необходими да се придържаш максимално близо до оригиналния текст, да се опиташ да запазиш автентичния ритъм на творбата, да конструираш адекватни рими. Превеждането на поезия е висш пилотаж в преводаческото изкуство. Не разбирам френски, но прочетеното на български звучи добре. Единствено в шеста строфа, така преведено, сравнението "млад слон" нарушава елегантността на изказа. След като е млад слон, не може ли да е нещо по - нежно и грациозно, например "слонче" Поздрав!
  • Мерси, Петя, но според мене е по-скоро въпрос на самонадеяност, отколкото на смелост.
  • Аз също не съм french speaking, но трябва да си дадем сметка колко ужасно трудно се постига този резултат- да превеждаш поезия и преводът да е поезия отново!
    Аз лично обожавам френските символисти и много ми хареса! Поздравявам те и за превода и за смелостта да го направиш
  • Предполагам имаш предвид, че някои са по-несполучливи от други, но си дипломатична и си предпочела да се изразиш благосклонно
  • От скромното ми мнение на лаик в тази област и от гледна точка на идеята за запазване на оригиналната форма, рими, срички плюс вярното предаване на съдържанието бих казала, че е добре написано, като някои четиристишия са по-сполучливи от други.
  • Жалько.
  • За превода не мога да се произнеса - не съм french speaking, но стиха определено е прекрасен - и знам, че много други преди мен са го казвали!
    Благодаря за подареното удоволствие!
  • Много се радвам че си избрал този автор! Поздравления
Propuestas
: ??:??