Шарл Бодлер, Танцуващата змия
2 мин за четене
"Танцуващата змия", от сборника "Цветята на злото" от Шарл Бодлер (1821-1867), има крайно необичайна за френската поезия форма: редуващи се стихове с осем и пет срички. Необичайното идва от факта, че във френската поезия е прието да се комбинират или само стихове с четен брой срички, или само стихове с нечетен брой срички.
На френски последната сричка на всеки стих носи задължително ударение. За превода ползвах амфибрахий, защото само при него има ударение на пета и осма сричка: -- x -- / -- X -- / -- X --.
| Charles Baudelaire, Les fleurs du mal, XXVIII: Le serpent qui danse | Шарл Бодлер, Цветята на злото, XXVIII: Танцуващата змия |
|---|---|
| Que j'aime voir, chère indolente, De ton corps si beau, Comme une étoffe vacillante, Miroiter la peau! Sur ta chevelure profonde Aux âcres parfums, Mer odorante et vagabonde Aux flots bleus et bruns, Comme un navire qui s'éveille Au vent du matin, Mon âme rêveuse appareille Pour un ciel lointain. Tes yeux où rien ne se révèle De doux ni d'amer, Sont deux bijoux froids où se mêlent L’or avec le fer. A te voir marcher en cadence, Belle d'abandon, On dirait un serpent qui danse Au bout d'un bâton. Sous le fardeau de ta paresse Ta tête d'enfant Se balance avec la mollesse D’un jeune éléphant, Et ton corps se penche et s'allonge Comme un fin vaisseau Qui roule bord sur bord et plonge Ses vergues dans l'eau. Comme un flot grossi par la fonte Des glaciers grondants, Quand l'eau de ta bouche remonte Au bord de tes dents, Je crois boire un vin de bohême, Amer et vainqueur, Un ciel liquide qui parsème D’étoiles mon coeur! |
Обичам да гледам без болка как тялото ти, плат свит във несигурна ролка, красиво блести. Връз твойте коси непонятни, где блика лютив вкусът на вълни ароматни в поток синьо-сив, кат кораб в зори вдигащ котви, по хладен зефир, духът ми да тръгне се готви в далечната шир. Очите ти, где не се крият горчилка, ни мед, са накити два, в тях се вият и злато, и мед. Щом в ритъм вървиш ми се струва -- красива без път! -- че ти си змия, що танцува на края на прът. Главата ти, детска, ленива, в поклон след поклон, клатушка се все търпелива, тъй както млад слон. Снагата ти в пад се разпъва, бърз кораб летящ, и който в морето натъва, пак реи топящ. Кат ручей, що сили намира във ледников гръб, когато вода ти се сбира по острия зъб, не вино -- небе сякаш пия -- което в гърди ми пръсва, с горчива стихия победни звезди. |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тошко Todos los derechos reservados
А стиховете му са трудни за превод, защото имат много еднакви рими. 
