През деня Жорж Ласупади беше продавач на вино както всички. С това не искаме да кажем, че всички са продавачи на вино. Наистина оставаха няколко други търговци и голямото множество пиещи. Искаме да кажем, че имаше вид на нормален продавач на вино, със своята престилка от дебело синьо платно, малкото си коремче, жълтия си тен и плешивостта си. Домакините, които идваха една подир друга в магазина му и на които той продаваше много удивителни смеси, носещи етикети с имена на замъци, любезните жени, които си тръгваха присвити от тежестта на литрите, никога не биха си представили, че той запълваше половината от нощите си с такива занимания.
Все пак светлосините му замечтани очи, ресните, русите коси, къдрави точно около главата му, и един вид въздушна лекота в движенията му , в начина, по който извива ръце, за да събере чифт бутилки върху някой рафт, биха накарали някой наблюдателен психолог да каже: “Този мъж е поет.” Психолозите се срещат рядко, а още по-рядко наблюдателните хора. Онова вр ...