През деня Жорж Ласупади беше продавач на вино както всички. С това не искаме да кажем, че всички са продавачи на вино. Наистина оставаха няколко други търговци и голямото множество пиещи. Искаме да кажем, че имаше вид на нормален продавач на вино, със своята престилка от дебело синьо платно, малкото си коремче, жълтия си тен и плешивостта си. Домакините, които идваха една подир друга в магазина му и на които той продаваше много удивителни смеси, носещи етикети с имена на замъци, любезните жени, които си тръгваха присвити от тежестта на литрите, никога не биха си представили, че той запълваше половината от нощите си с такива занимания.
 Все пак светлосините му замечтани очи, ресните, русите коси, къдрави точно около главата му, и един вид въздушна лекота в движенията му , в начина, по който извива ръце, за да събере чифт бутилки върху някой рафт, биха накарали някой наблюдателен психолог да каже: “Този мъж е поет.” Психолозите се срещат рядко, а още по-рядко наблюдателните хора. Онова време не беше по-богато на тях от нашето. Трябва да се каже, че това се случи в една много далечна епоха, в бъдещето или в миналото, може би преди потопа или след катастрофата, която ще унищожи нашата цивилизация, както другите, достигнала накрая крайната точка на прогреса. Но необходимите бягства на човека, наивността и жестокостта на неговото сърце и грешките на духът му са вечни. Когато денят му приключи, Жорж Ласупади затвори магазина си, вечеря нещо, притоплено набързо в газовата му готварска печка, и слезе в мазето си.
 Нямаше семейство. Службите за надзор над расата го бяха стерилизирали, когато беше на дванадесет години, защото беше кривоглед, а не беше желателно той да даде живот на нови кривогледи деца. Десет години по-късно той падна по стълбата си, нарани си лицето и трябваше да понесе една операция, която му оправи зрението. От тогава той можеше да претендира за радостите на бащинството. Но стореното, сторено. Затова той получи от Министерството на икономиката и на общественото здраве управлението на това търговско предприятие на продавач на вино с твърдото намерение да изпива част от стоката си, за да забрави множеството малки Ласупади, които можеха да съществуват, но не съществуваха. Но най-съвършеният алкохол, най-пенливото шампанско, най-добрите произведения на най-напредналата техника не са достатъчни, за да разпръснат меланхолията. Тласкан от душевният си порив и заради дълбочината на своя лиризъм, който беше наследил от един дядо говорител в един пункт за рекламни предавания, той се отдаваше на научно изследване. (следва)