Да, времето създава с нежен труд
прекрасни кадри, чрез които ражда
живот в очите, но – тиранин луд,
то сетне без остатък ги изяжда.
Защото то без отдих дните летни
към зима води, смесва ги; мъзга
замръзнала и листи мимолетни
под преспи сняг, навсякъде тъга.
Тогава дестилиран летен ден,
затворник течен уловен в стъкло,
красив ефект от красота лишен,
напомня ни, че лято е било.
Така, макар от мраз докоснат цвят,
той пази своя сладък аромат.
William Shakespeare
Those hours, that with gentle work did frame
The lovely gaze where every eye doth dwell,
Will play the tyrants to the very same
And that unfair which fairly doth excel;
For never-resting time leads summer on
To hideous winter, and confounds him there;
Sap checked with frost, and lusty leaves quite gone,
Beauty o'er-snowed and bareness every where:
Then were not summer's distillation left,
A liquid prisoner pent in walls of glass,
Beauty's effect with beauty were bereft,
Nor it, nor no remembrance what it was:
But flowers distilled, though they with winter meet,
Leese but their show; their substance still lives sweet.
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
Забележките ти са изключително точни и основателни, и съм ти признателен за тях!