Сонет V
Да, времето създава с нежен труд
прекрасни кадри, чрез които ражда
живот в очите, но – тиранин луд,
то сетне без остатък ги изяжда.
Защото то без отдих дните летни
към зима води, смесва ги; мъзга
замръзнала и листи мимолетни
под преспи сняг, навсякъде тъга.
Тогава дестилиран летен ден,
затворник течен уловен в стъкло,
красив ефект от красота лишен,
напомня ни, че лято е било.
Така, макар от мраз докоснат цвят,
той пази своя сладък аромат.
William Shakespeare
Those hours, that with gentle work did frame
The lovely gaze where every eye doth dwell,
Will play the tyrants to the very same
And that unfair which fairly doth excel;
For never-resting time leads summer on
To hideous winter, and confounds him there;
Sap checked with frost, and lusty leaves quite gone,
Beauty o'er-snowed and bareness every where:
Then were not summer's distillation left,
A liquid prisoner pent in walls of glass,
Beauty's effect with beauty were bereft,
Nor it, nor no remembrance what it was:
But flowers distilled, though they with winter meet,
Leese but their show; their substance still lives sweet.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Само който е превеждал Шекспир знае колко е трудно да се вместят в 10 български срички 10 шекспирови! Обикновено преводите на сонетите ползват еднакво редуване на мъжки и женски клаузули в трите четиристишия. При теб не е така, но пък римите ти са точни, което си е истинска рядкост в раздел "Преводи". Особено ме впечатли римата "летни"-"мимолетни". Третото четиристишие също е много приятно. Обаче в превода ти има няколко проблема.
"Кадри" в първа строфа е неуместно. "Frame" в оригинала не означава "поставям в рамка", а "изграждам". Във втора строфа си превел "confound" със "смесва ги", а то означава "разрушавам, разстройвам". "Дестилиран" на български се свръзва с алкохол; в случая се има предвид "извлек от летен ден". Ето един сайт, в който сонетът е анализиран ред по ред, с обяснение на остарелите думи: http://shakespeares-sonnets.com/sonnet/5 .
Крайното двустишие е изключително концентрирано в оригинал, може би е невъзможно всичко да се предаде на български, но Валери Петров в предал идеята за "есенция", "най-съществено":
"А цветето, парфюм което дава,
с най-ценното от себе си остава." -
Благодаря ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Забележките ти са изключително точни и основателни, и съм ти признателен за тях!