Към 1876 Стефан Маларме (1842-1898) навлиза в така наречения си херметичен период. Стиховете, които започва да пише, се отличават с безумен синтаксис и употреба на думите с непривични им значения. Дълго време се е смятало, че тези му стихотворения нямат определен смисъл и могат да бъдат тълкувани различно при всяко четене. Поклонниците на Маларме твърдели, че той е ползвал думите заради звучението им, а не заради смисъла, който носят.
По-късно се появява и противното мнение -- че смисъл има, но Маларме съзнателно и целенасочено се е стремял да го замъгли.
Публикувам своя превод на едно от ранните стихотворения от херметичния период: "Лебедът". За основа на този превод служи анализът даден от Charles Chassé в книгата му Les clés de Mallarmé, публикувана през 1954.
Цялото творчество на Маларме е преведено на български от Кирил Кадийски. Поставих си като правило да чете неговите преводи едва когато моите са готови, за да съм сигурен, че не съм повлиян.
Всички на които показах и своите преводи, и преводите на Кадийски, ми казаха, че от моите нищо не се разбирало, пък неговите били по-ясни. Който има желание може да направи сравнение за "Лебедът", поглеждайки превода на Кадийски тук: http://chitanka.info/lib/text/10796.
Така или иначе, задачата на превода не е да е ясен, а да предава възможно най-точно оригинала.
Le vierge, le vivace et le bel aujourd'hui Va-t-il nous déchirer avec un coup d'aile ivre Ce lac dur oublié que hante sous le givre Le transparent glacier des vols qui n'ont pas fui ! Un cygne d'autrefois se souvient que c'est lui Magnifique mais qui sans espoir se délivre Pour n'avoir pas chanté la région où vivre Quand du stérile hiver a resplendi l'ennui. Tout son col secouera cette blanche agonie Par l'espace infligée à l'oiseau qui le nie, Mais non l'horrreur du sol où le plumage est pris. Fantôme qu'à ce lieu son pur éclat assigne, Il s'immobilise au songe froid de mépris Que vêt parmi l'exil inutile le Cygne. |
Девствен, жизнен и прелестен днешният зной ще ли скъса със свойте криле в мах пияни това езеро, гдето под скреж са събрани в ледник стъклен тук полети спрели безброй. Древен лебед си спомня как дивен е той, без надежда обаче разчупва савани, химн непял за живота в онези поляни, щом изгря скръбно зима в безплоден покой. И вратът му ще срине таз бяла агония сфера нему наложила, той със страст гони я, ала не пръстта в ужас пера где са в плен. Окован дух, от своя чист блясък връз хребет, неподвижен застива в сън гневно-студен премененият в бягство безсмислено Лебед. |
© Тошко Todos los derechos reservados
Различно е от това да превеждаш собствените си мисли... то и това не е лесно! (хребет )по-принцип не държа на подробностите, но ако е случайно