Към 1876 Стефан Маларме (1842-1898) навлиза в така наречения си херметичен период. Стиховете, които започва да пише, се отличават с безумен синтаксис и употреба на думите с непривични им значения. Дълго време се е смятало, че тези му стихотворения нямат определен смисъл и могат да бъдат тълкувани различно при всяко четене. Поклонниците на Маларме твърдели, че той е ползвал думите заради звучението им, а не заради смисъла, който носят.

     По-късно се появява и противното мнение -- че смисъл има, но Маларме съзнателно и целенасочено се е стремял да го замъгли.

     Публикувам своя превод на едно от ранните стихотворения от херметичния период: "Лебедът". За основа на този превод служи анализът даден от Charles Chassé в книгата му Les clés de Mallarmé, публикувана през 1954.

     Цялото творчество на Маларме е преведено на български от Кирил Кадийски. Поставих си като правило да чете неговите преводи едва когато моите са готови, за да съм сигурен, че не съм повлиян.

    Всички на които показах и своите преводи, и преводите на Кадийски, ми казаха, че от моите нищо не се разбирало, пък неговите били по-ясни. Който има желание може да направи сравнение за "Лебедът", поглеждайки превода на Кадийски тук: http://chitanka.info/lib/text/10796.

   Така или иначе, задачата на превода не е да е ясен, а да предава възможно най-точно оригинала.