Still ist die Nacht, es ruhen die Gassen,
In diesem Hause wohnte mein Schatz;
Sie hat schon längst die Stadt verlassen,
Doch steht noch das Haus auf demselben Platz.

Da steht auch ein Mensch und starrt in die Höhe,
Und ringt die Hände, vor Schmerzensgewalt;
Mir graust es, wenn ich sein Antlitz sehe, –
Der Mond zeigt mir meine eigne Gestalt.

Du Doppeltgänger! du bleicher Geselle!
Was äffst du nach mein Liebesleid,
Das mich gequält auf dieser Stelle,
So manche Nacht, in alter Zeit?

Heinrich Heine

извор:

https://de.wikisource.org/wiki/Still_ist_die_Nacht,_es_ruhen_die_Gassen 

................................................

дословен превод:

Тиха е нощта, почиват (си) уличките,
в тази къща живееше моето съкровище;
тя вече отдавна напусна града,
обаче къщата (си) стои на същото място.

Там стои и един човек, и се втренчва във висините,
и мощно си свива ръцете от болка;
Дострашава ме, когато видя образа му, -
месечината ми показва моето собствено естество.

Ти, двойнико! Ти, бледен (ми) друже!
Какво скверниш моето любовно страдание,
измъчвало ме на това място —
някоя и друга нощ — в стари (отдавнашни) времена?
(дословно е казано — „...в старо време?“)

..................................................

опит
за римуван превод
на тази Хайнева творба:

Тиха нощ, уличен унес плува,   
на любовта ми… бе този дом… кът,
но от града тя отпътува
отдавна, а там си стои домът.

Стои там човек, втора̀чен в небето,
ръце свива с болка, а тя пълзи;         
гнети ме, щом му видя лицето —
той — месецът — мене! изобрази. 

Двойнико! Друже мой блед, как в скръбта ми
любовна ровиш — теб виня,
която скръб тук тъй тежа ми
в среднощни стари времена?

......................................

алтернативно:

Тиха нощ в уличен унес плува,
на любовта ми… бе този дом… кът,
но от града тя отпътува
отдавна, а там си стои домът.

Стои там човек, втора̀чен в небето,
ръце свива с болка, а тя пълзи;         
гнети ме, щом му видя лицето —
той — месецът — мене! изобрази. 

Двойнико! Друже мой блед, как в скръбта ми
любовна ровиш — теб виня,
която скръб тук тъй тежа ми
в среднощни стари времена?