(Из "Сълзи-перли" - Посветено на Иван Франко)
Превод от украински език: Мария Шандуркова
СЪЛЗИТЕ НАШИ ОТ СКЪРБИ СЕ ПАЛЯТ...
Сълзите наши от скърби се палят,
идват в сърцето, - сърцето подгряват...
Нека да пламне, покоят да бяга,
търпи ли душата, сили остават.
Ако са свършили сили, тъгата
докрай порази сърце занемяло,
може да рухне тогава душата,
ще я събуди сърце преживяло.
Щом тя въстане, не ще да се спира,
както преди да заспива, не става,
тя ще се бори докрай, да умира:
или загива, или побеждава.
Или към гибел, или към победа -
тези два пътя стоят, две посоки...
Кой път от двата е участ, повеля?
Ние ще станем, душата щом скочи.
Да плачем, братя! насилие леко.
Щом душата търпи, сили намира;
нека да плаче, разбито, сърцето,
нека пламти без покой и немирно!
1891
Превод: 28.02.2017 г.
Оригинал:
«Всі наші сльози тугою палкою…»
(Из "Сльози-перли" - Посвята Іванові Франкові)
***
Всі наші сльози тугою палкою
Спадуть на серце, – серце запалає…
Нехай палає, не дає спокою,
Поки душа терпіти силу має.
Коли ж не стане сили, коли туга
Вразить украй те серденько замліле,
Тоді душа повстане недолуга,
Її розбудить серденько зболіле.
Як же повстане – їй не буде впину,
Заснути знов, як перш, вона не зможе,
Вона боротись буде до загину:
Або загине, або переможе.
Або погибель, або перемога –
Сі дві дороги перед нами стане…
Котра з сих двох нам судиться дорога?
Дарма! повстанем, бо душа повстане.
Так, плачмо, браття! мало ще наруги.
Бо ще душа терпіти силу має;
Хай серце плаче, б’ється, рветься з туги,
Хай не дає спокою, хай палає!
1891
© Мария Шандуркова Todos los derechos reservados